ВИРТУАЛЕН МУЗЕЙ
Варненското халколитно съкровище
29.10.2019 г., Варненски археологически музей
Варненският некропол е можи би една от най-големите световни археологически сензации – без преувеличение това е оценката на авторитетни учени и то не само български. Безценните находки стават известни като „Съкровището на варненския халколитен некропол“, а цивилизацията, на която то е принадлежало като „Култура Варна”, която се определя като най-старата европейска цивилизация.
Съкровището е изложено в залите на Археологическия музей във Варна.
Допреди неговото откриване се е смятало, че първият метал, който е обработван от човека е мед, но „варненските разкрития“ доказват, че златото започва да се използва още с медта и от древни времена е било символ на власт и могъщество.
Всеобщото признание, че във Варненския некропол е намерено най-старото обработено злато на земята, вече не среща научни възражения, но у нас това откритие не е особено популярно. Хайде тогава да разкажем за него в няколко публикации.
Първа публикация
На 2 октомври 1972 г. багеристът Райчо Николов случайно открива на 500 м от Варненското езеро златна гривна, още няколко стари сечива и метални предмети със странни форми. Вечерта ги занася вкъщи в с. Аспарухово и ги слага в кутия за обувки. След някой ден ги показва на Димитър Златарски, учителят-енциклопедист от Дългопол, уредник на създадения от него музей в селото му. Той пък ги носи на археолозите от Варненския археологически музей Михаил Лазаров и Иван Иванов, които с колеги започват спасителните разкопки. Разкрити са 7500 кв. м. и се очертава голям некропол – „селище на мъртвите ни предци“. Постепенно се появяват 294 гроба с над 3078 златни украшения от с общо тегло 5763 гр, множество глинени съдове, медни, каменни и кремъчни сечива, идоли от кост, глина и мрамор, медни накити, ювелирни изделия от различни минерали и полускъпоценни камъни – общо над 30 хил. предмета. Археологът Иванов организира много професионално проучванията с отлична документация на всеки артефакт, както и на намерените древни скелети, добре запазени в музея и до днес. Гробовете са датирани 4400 – 4200 г. пр. Хр., а през 2010 г. в Оксфордска лаборатория изследват 45 проби от човешки кости и им е поставена датата 4600 – 4400 г. пр. Хр. Това е времето на късната каменно-медна епоха, наречена енеолит или халколит.
След спектрални анализи А. Хатман обособява златното съкровище в две групи – първата е с 22 карата (средно 91.5% злато, около 9.5% сребро и 0.35% мед); втората – 21.4 карата (средно 89% злато, 11% сребро, 0.6% мед и 0.015% платина).
Систематизирани са 38 вида златни предмета. Най-много са мънистата с цилиндрична, сферична и биконична форма. Следват апликациите, а трета група са халките и обеците със застъпени или опрени краища. Удивляват масивните гривни, златните бикове и другите геометрични предмети, които наши учени определят като вид „златни еталони за числова, ъглова и линейна метрика“.
Не по-малко стойностни за науката имат керамичните съдове, сечивата, медни накити и другите предмети.
Богатите погребения са няколко, повече са със скромна „екипировка“ за отвъдния свят. Положени са множество предмети, които трябвало да служат на погребаните в задгробния им живот. В ръцете им били поставени оръдия на труда – ножове, брадви, длета изработени от камък, мед, кост или кремък. Особено богати на златни предмети са празните гробове, които представляват символичните погребения. В тях също са поставяни съдове и инструменти. В някои от гробовете са открити символично оформени лица от глина с богата украса.
Безспорно най-сензационният и загадъчен е гроб № 43 (номерация по реда на откриването). В него са намерени 990 златни предмета с тегло над 1524 гр. Откритите останки са на мъж на около 45 години, с висок за епохата си ръст от 170 см и атлетично телосложение. На всяка от ръцете си носел по една масивна златна гривна. Нанизи от раковини и златни мъниста оформят пищно украшение, наподобяващо широка яка около шията и гръдта му. Прибавени са златни пластинки и скъпоценни камъни. С тях били нашити също дрехата и шапката му. В гроба са намерени и много сечива от мед, кремък и съдове от глина.
Въстановка на лицето на царя-жрец от гроб 43
И особено важното – открит е златен жезъл като един от най-ярките символи на властта, заедно с другите инсигнии (предмети като емблеми и символи) на властта. Всичко говори за погребение на знатен вожд или жрец и за наличие на добре структурирано и йерархично общество.
Според дългогодишният изследовател на Варненския некропол Иван Иванов големите открития, излизащи извън вкоренените представи, трудно си прокарват път. Дали ще погледнете на обекта само като доказателство за съществуването на първата европейска цивилизация, предхождаща хронологично шумерската и египетската, или ще съгласите с авангардното мнение, че тукашното население, овладяло обработката на металите мед и злато, при разселването си дава тласък на Шумер, Египет, Акад, Асирия и т.н. – това е вашият избор! Постиженията на тази „варненска цивилизация“ са изпреварили с хилядолетия египетските пирамиди, по-древена е от Харапа, Мохенджо Даро и дори от Шумер и поставя редица въпроси, на които още няма категоричен отговор. Част от находките сигурно биха представлявали гордост за майсторите в древните Тракия, Гърция и Рим. А днешни японски специалисти по металообработка останаха удивени от броя на медните сечива, което се оказва огромно количество в сравнение с други синхронни обекти. И златните предмети само в гроб № 43 са повече от всичкото злато, намерено по целия свят от същата епоха.
Така че, стойността на варненската цивилизация е далеч над материалното ѝ изражение, защото променя фундаментални представи за зората на човешката цивилизация.
Но затова в следващите публикации…