ВЕСТИ
ЕДИН МЪЖ НА 50
16.9.2020 г., 00.01 мин., Христо Ковачев, Челопеч-София












„На попрището жизнено в средата“, би казал поетът, а ние ще допълним – не се бъркаме в Божиите работи, но каквото е направил този 50-годишен мъж досега, а то хич не е малко, да го множи и разпространява из Челопеч, из цялото Средногорие, а защо не и на по-широк периметър!
И понеже знам битието му от малък, като кмет на Средногорието (самопровъзгласил се и в оставка, поради несправяне с работата) и като настоящ Летописец, позволявам си няколко думи по повод славния му юбилей.
Достоен наследник на Кесяковия род, прочут от Челопеч до Копривщица и Пловдив, та чак до Самара… С приноса и на майчиния му род, Анна също е истинска българка. Бях по-близък с баща му – Иван Кесяков, автентичен миньор, способен директор, с който се борихме рамо до рамо за спасяване на рудник „Челопеч“. Колко успяхме и кой какъв принос има, това е друг въпрос… Той остави своите приноси като двумандатен кмет на Копривщица и предаде, освен гените си, и своя управленски опит на своя син. Било ми е твърде интересно да наблюдавам как баща и син, кметове на различни общини, управляват губерниите си и да ги сравнявам –Кесякови в Средногорието, други на други места. Нашият юбиляр надмина баща си не само по брой мандати, но и по авангардните проекти, които сътвори и реализира с различни екипи. Достатъчно е да споменем само поредицата събития на мултинационалния амфитеатрален Корминеш, обвързани с общата концепция за „фестивален туризъм“ и най-новия – „Първото европейско стартъп село Челопеч“. Бях сред първите, които във фейсбук профила на Габриел приветствах авангардната инициатива съвсем сериозно, защото от няколко години се занимавам професионално със стартъп екосистемата у на с и по света, виждам потенциала на това на пръв поглед непонятно предложение, знам даже какво е „еднорог“… И пуснахме възторжена публикация в goldminebg.eu.
Иска ми се да повторя това, което написах на 8 ноември, когато нашият юбиляр „се закле и встъпи в 5-я си мандат като кмет на община Челопеч – официално село, а реално в много отношения по-хубаво от съседните градове..“
Така пиша и продължавам:
„Знаем това от лични наблюдения и съучастия в развитието на социално-икономическа зона Средногорие. С него още от първия му мандат се опитвахме да разглеждаме 7-те общини от нашия край, заедно с медодобивните предприятия (т.н. „цветна индустрия“), като един организъм, но не бихме казали, че концепцията ни се радва на особена реализация… Но темата за Средногорието е противоречива и нека я оставим за друг път…
Да добавим само, че селото-община Челопеч има 2 късмета – единият, че лежи на едно от най-богатите златни находища в Европа и дели концесионната такса с държавата, а другият е, че има този кмет вече 16 години.“
Бих прибавил и 3-та причина, която формулирахме тия дни с екипа, подготвил за издаване изключителната книга „Духовна култура и фолклор на Челопеч“ на Харалампи Харалампиев. Тя звучи така: „В Челопеч се създава книжовна школа през 17-18 век и тя има не само местно, а общобългарско и общослявянско значение. И е неизвестна или недооценена като културологичен феномен.“ Аргументите – ще ги видите в книгата, която вчера влезе за печат и в началото на октомври ще стигне до нетърпеливите си читатели. Станала възможна отново с подкрепата на нашия юбиляр… Та тази концепция, заедно с още една „златна“, могат да бъдат ядрото на бъдещия музеен комплекс (грозна дума, но точна в случая)…
Време е да спирам, защото мислех да е по-кратко, но не става, както не ставаше и при колегата Марк Твен, който казваше: „…нямам време да ти пиша късо писмо, затова ти пиша ти дълго…“
С две думи: Честито на инж. Алекси Кесяков!
А сега да включим едно талантливо момиче с чудесното интервю, което е част от инициативата Ученически конкурс „Работилница за репортери 2020 – Книга на спомените“.
Инж. Алекси Кесяков, кмет на община Челопеч: „Мога да гарантирам само едно – няма да загубя ентусиазъм да работя за развитието на Челопеч“
От 16 години Алекси Кесяков е кмет на община Челопеч – най-малката по площ община в България и една от 9-те, която се състои само от едно населено място. Удостоен с престижното отличие „Кмет на годината за мандат 2015-2019“ в категория „Инвестиции и работни места“ за малки общини под 20 000 души население и през изминалите вече четири години няколко пъти бе обявяван за Кмет на месеца и Кмет за 2018 г. от портала на българските общини – kmeta.bg.
Градите изцяло нов облик на община Челопеч – от типично миньорско селище Челопеч се превърна във фестивален център на Софийска област. Как го постигнахте?
Челопеч винаги е била миньорско селище, но за всички, които не са запознати с историята на миньорските селища ще кажем, че малко или много те са добре, докато не бъдат изчерпани полезните изкопаеми и почти винаги след, като залежите бъдат изчерпани, тези селища изчезват. Не мога да си позволя Челопеч да бъде поредното селище с такава съдба, затова търся възможности и алтернативи, които да ни измъкнат от тази участ. Проектът ни за превръщането на Челопеч в туристическа дестинация е един от многото в тази насока, но не е единствен. С ръководството на общината работим и за привличане на външни инвеститори, които да създадат алтернативен бизнес и да разкрият нови работни места. Последният проект, който също смятам, че ще бъде успешен е реализацията на Челопеч, като първото „Startup селище“ в Европа.
Вие сте кмет на община Челопеч вече пети мандат. А как беше в началото и какво Ви мотивира да се кандидатирате? Очаквания и реалност.
Както всяко начало и моето, като кмет беше трудно. Не само, защото не знаех в какво се състоят моите задължения, а и защото самата община беше в незавидно финансово, инфраструктурно и социално състояние. Причината да се кандидатирам беше друга, по това време бях синдикален лидер в рудник „Челопеч“ и борбата беше трудна. За да успея в борбата си с тогавашното ръководство на рудника и да защитя интересите на членовете на синдиката, „компетентни в политиката“ хора ме посъветваха да се кандидатирам за общински съветник, като по този начин ще имам допълнителна сила. И така 2003 г. на 11 ноември, само на 33 години, бях избран за кмет, въпреки, че не това беше моята цел и без да знам какво ме очаква.
Какво се промени в развитието на селото по време на Вашето управление?
Много неща се промениха и се надявам те да са в правилната посока – решихме проблема с водоподаването за питейни нужди, като осигурихме постоянност и повишихме качеството на водата. Реализирахме редица инфраструктурни и други проекти и с не малка доза гордост, мога да заявя, че Челопеч стана едно чисто, зелено и подредено населено място.
Какво е Вашето мото като кмет и остана ли то същото?
Научен съм така, че когато ми се възложи работа, гледам да я свърша както трябва, успея ли – чувствам се лично удовлетворен и това ме изпълва с гордост и ентусиазъм да продължа напред.
Можете ли да ни разкажете някоя интересна история, която сте запомнил от работата Ви като кмет? Нещо интересно, нещо което Ви е ядосало?
Такива истории със сигурност има доста. Преди да заема тази длъжност хората не разчитаха на помощ от страна на общината и кмета. Промених това, като показах, че кметската институция е обществена и е за това да помага на жителите на общината. В един даден момент хората започнаха да ме търсят за решение на всеки техен проблем. Сещам се за една интересна история. До мен достигна оплакване от една възрастна госпожа, че през отминалата нощ от двора на къщата ѝ е откраднат материал за производство на домашна ракия. Жената беше много разстроена и след като направихме нужното разследване се установи, че материалът е откраднат от други две нейни съседки, които са на зряла възраст. Но те вече бяха използвали материала по предназначение и оставаше да си разделят справедливо получената течност и да се помирят…
Друга история, за която се сещам, се случи по същото време. Решихме с екипа ми да озеленим центъра и във всички кашпи насадихме теменужки, но след два дни те изчезнаха. Казаха ми, че били по къщите на хората, но решихме, че няма да правим проблем и продължихме да садим теменужки, които продължаваха да изчезват. И така, в един даден момент напълнихме къщите на хората с цветя и те спряха да ги взимат от центъра. Решихме да поставим и кошчета за боклук, но след известно време те изчезнаха. Разбрахме, че хората са си ги прибрали за да ги използват за саксии или кофи за вода…
Преизбирането Ви с над 90% показва доверие от страна на избирателите, което от своя страна предполага и повишаване на очакванията им към кметската институция във Ваше лице. Как оправдавате доверието на своите съграждани и печелите пореден пети мандат?
Според мен този висок резултат е в следствие не на очакванията на избирателите, а на постигнатите резултати от работата ми до този момент. В рамките на четири мандата аз съм показал как работя като кмет. Мога да гарантирам само едно – няма да загубя ентусиазъм да работя за развитието на Челопеч и няма да намаля критериите си за качество или енергията, която влагам, за да го постигна.
Можете ли все пак да изброите, няколко от социалните проекти, които сте създали специално за възрастните хора в община Челопеч?
Имаме пенсионерския клуб, който общината създаде и там за всички пенсионери, консумацията е безплатна. Организираме безплатни екскурзии, за сега в границите на България, за абсолютно всички пенсионери – жители на общината, като за всички пенсионери-инвалиди, които са възпрепятствани да участват, се осигуряват безплатни купони за храна на цената на екскурзията за един човек. Също така общината се ангажира с организиране на посещения на културни събития, като кина и театри, с осигурен транспорт и безплатни билети.
Това е една малка, но представителна част от социалната програма на общината, насочена към жителите ни, като не на последно място трябва да споменем и това, че за цялото население на община Челопеч са осигурени безплатни медицински прегледи от различни специалисти.
Мога да заявя, че съм постигнал ниво на социални услуги, което да позволи на всички възрастни жители на общината да усетят не само на думи, че тяхната възраст е „златна“.
По какъв начин използвате природните богатства на общината? Предпоставка ли са те за успешното ѝ развитие?
Общината е разположена в южните части на Стара планина и по-точно в буферната зона на Централен Балкан, това е една възможност, която ни позволява да се възползваме от природните дадености и същевременно да осъществим по-облекчения режим за реализация на инфраструктурни проекти, които реално са недопустими в същинската част на природния парк.
Тъй като историята на Челопеч, като миньорско селище датира още от времето на траките, възлагаме големи надежди на разработването и на представянето на много и различни исторически артефакти, които се намират в цялата територия на общината. Не сме новатори, но въпреки това смятаме, че общински язовир „Качулка“ е идеална дестинация за риболовен туризъм, от което все още има нужда, а и пазара не е наситен от такива атракциони.
Хижа „Мургана“,която е собственост на общината, е все по-атрактивна за туристи и с все по-голяма посещаемост, както и няколкото изградени туристически еко-пътеки, водещи до различни и интересни природни забележителности, като местностите „Червени камък“, „Фрън кая“, „Лендик“ и др., които предлагат на туристите, дошли в общината, изключителни и незабравими преживявания. В етап на реализация е проекта за конен туризъм, а с клуб „Свободно измерение“ развиваме успешен въздушен спорт с делтапланери, като през летните месеци се предлагат на всички желаещи тандемни скокове с делтапланерно крило. Освен в сферата на туризма, в етап на развитие е и индустриален проект за изграждане на възобновяеми енергоизточници (ВЕИ). Това е възможно, тъй като по билото на Стара планина в района на връх „Мургана“ има целогодишен, постоянен вятър със скорост, гарантираща икономическа ефективност. Широко известно е наличието на залежи от полезни природни изкопаеми, които се добиват от канадската фирма „Дънди Прешъс Металс Челопеч“, като ще подчертая категорично, че Челопеч се слави с името „Златното село на България“.
Болезнена тема е обезлюдяването на българското село. Мислите ли, че Община Челопеч може да бъде пример за точно обратното?
Убеден съм, че Челопеч може да демонстрира модел, който да е успешен за всяко малко населено място от т.н. „дълбока провинция“ на България за привличане и запазването на младите хора там, където са родени и живеят.
С какво мотивирате младите хора да останат в Челопеч?
Това е един от най-големите ми проблеми, с който продължавам да се боря и не смятам, че все още съм го решил. Въпреки това, имаме много инициативи, с които се опитваме да задържим и привлечем млади хора да живеят в Челопеч. В основата на стратегията ни е целта да разберем какви са изискванията на младите и за какво биха се съгласили да останат или да живеят в селото ни. На първо време стигнахме до извода, че за всяко младо семейство едни от най-важните условия са гарантирано добре платена работа, добра социална и образователна система и спокойствие, гарантирано от липсата на криминални и противообществени прояви. В това отношение съм убеден, че общината е постигнала много, като е осигурила перфектни условия в детската градина, включително и плувен басейн в нея, високо качество на образование в основното училище и гимназията ЧПГЧО „Челопеч“, но и висококачествена система за видеонаблюдение, която обхваща повече от 80% от общината.
Смятате ли, че успяхте да изградите пълноценно гражданско общество в Челопеч и имате ли още очаквания от Вашите съграждани?
Това е най-голямата ми гордост, въпреки че все още има много какво да се желае и постига. Челопечани могат да обяснят на всеки, каква е разликата между демокрация и анархия, защото докато все още голяма част от българското общество поддържа анархията, оправдавайки се, че това е демокрация, в Челопеч се знае, че за да има демокрация всеки член на обществото ни трябва освен права, че има и задължения.
Как виждате бъдещото развитие на Челопеч? Визията Ви за общината и региона? Конкретни приоритети и проекти?
Един от най-ярките примери за успех в тази насока е голямата популярност на организираните от общината събития, привличайки голям поток от туристи и зрители, като по този начин успяваме да реализираме потенциала на местните природни забележителности. Паралелно с това изграждаме прецизна система за разпределение и предназначение на площите, така че да гарантираме успешна реализация на инвестиционни проекти, както в сферата на промишлеността, така и в селското стопанство, животновъдството, а в бъдеще и на леката промишленост.
Източник: espressonews.bg
Интервюто е на Аня Кесякова, 11-класничка в ЧПГЧО „Челопеч“, най голямата от трите деца на интервюирания…Освен това интервю, има още 2 твърде интересни публикации, направени от талантлив колега, които ви препоръчваме:
Иван Кесяков, който откри и спаси златото на България
и
Златното село Челопеч и развитието му във фестивалния туризъм