ВЕСТИ

НОВИ ДОКУМЕНТИ ЗА ЛЕВСКИ И СПОДВИЖНИЦИТЕ МУ, КОИТО ПРЕДИЗВИКВАТ СИЛЕН ИНТЕРЕС И ДЕБАТИ

14.2.2020 г., Христо Ковачев, София – Карлово

1.Надзаглавие и 1 в слайда
2
3
4
5
6
7
8
9
10

Книгата „Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир“ предизвика заслужен интерес при представянето ѝ на 14 февруари в галерия „Средец” на Министерството на културата. Интересът сигурно ще нараства заради новооткритите факти и започналите горещи интерпретации. В книгата са публикувани 16 нови документа, а още 6 се превеждат, но вече се знае тяхното съдържание и то също е изненадващо. Всичките тези 22 документа ще намерят мястото си в подготвящото се ново преработено издание на фундаменталния сборник „Васил Левски пред съда на Портата“, излязъл през 2010 г. И двете книги носят марката на Издателство ЗЛАТЕН ЗМЕЙ.

Главните действащи лица при създаване на книгата „Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир“ и при нейното представяне бяха директорът на Национален музей „Васил Левски“ – Карлово Дора Чаушева, уредникът в музея Виктор Комбов и преподавателят в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Пламен Митев.
Зам.-министърът на културата Амелия Гешева оцени високо откривателския принос на Националния музей „Васил Левски“ за намиране и публикуване на тези ценни документи, свързани с делото на Апостола.

Книгата е резултат от издирвателската работа на музея в Карлово. Изданието включва преводите на част от откритите през месец октомври 2018 г. в Османския архив в Истанбул неизвестни досега архивни материали, свързани със залавянето на участниците в Арабаконашкия обир и комитетските дейци, а след това и на самия Васил Левски, както и на съдебно-следствените действия срещу тях.

Обществен смут ще предизвикат новите документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир. Те хвърлят светлина върху редица спорни въпроси, по които дебатът вече започна и трябва да продължи, каза проф. д-р Пламен Митев. Той благодари на колегите от Национален музей „Васил Левски“ за направените открития. Да се намери документи за най-драматичния период от живота е въпрос на шанс, но и на находчивост и професионализъм, обобщи професорът.

„Новите документи могат да предизвикат смут, по няколко причини, една от които е, че преди самия обир турските власти знаят поименно участниците. Софийската комисия предлага смъртни присъди на 4-5 човека, ние знаехме, че са две на Димитър Общи и Васил Левски. Според мен става дума за председателите на комитетите в Тетевен и Етрополе“, допълни още проф. Митев.

Особен интерес предизвика новооткритата фотография на Апостола – док. № 1 в изданието. Тя е много важна, защото доказва по коя точно снимка е издирван Левски. На нея той е представен в близък план. Заснет е седнал, от кръста нагоре, облечен в градско облекло – с колосан нагръдник, елече и сако. Вижда се и верижка на джобен часовник. Изключително ценен е текстът на гърба на снимката – на османотурски, написан с черно мастило на седем реда, съдържащ информация за физическите белези на Васил Левски:

Снимка на дякона Васил Левски от град Карлово.
Понастоящем майка му се намира в същия град.
Тъй като един зъб на горната му челюст
под мустака стърчи навън,
устната му е леко повдигната.
С риж мустак е, среден на ръст, със светлосини очи,
на 25–26 години.

Вероятно фотографията е направена през периода май-юни 1872 г. в Букурещ, когато Васил Левски е там за Общото събрание на Българския революционен централен комитет. Ако за заловената от турските власти снимка от 1872 г. в елипса има исторически документи, сега се открива и първоизточникът ѝ, който не бе познат в този вид – Левски до пояс, и описание на физическия му образ на гърба на снимката.

Разчитането на османотурските документи е от доц. Стефан Андреев, а преводът – от проф. Иван Добрев. Текстът на гърба на снимката на Васил Левски е
разчетен и преведен от проф. Орлин Събев, който превежда и останалите 6 документа.

На верните ни читатели предоставяме предговора на книгата „Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир“ от проф. д-р Пламен Митев и част от статията на Дора Чаушева и Виктор Комбов, които са съставители на изданието с редактор д-р Милена Тодоракова.

УВОДНИ ДУМИ

Проф. д-р Пламен Митев

Вече повече от едно столетие изследователите на политическото ни възраждане полагат последователни и целенасочени усилия за издирване и обнародване на автентичните свидетелства за живота на Васил Левски. Постигнатото досега от няколко поколения специалисти заслужава признание, защото опазените документи са ценно градиво и за биографията на Апостола, и за историята на комитетското дело през 60-те и 70-те години на ХІХ в. За съжаление, познанията ни за отделни събития, пряко свързани с дейността на Васил Левски, са все още оскъдни и фрагментарни, а други продължават да предизвикват острастени спорове. Затова и всеки новооткрит документ е особено ценен, тъй като позволява да се допълват вече известните ни факти за житейския път на Дякона, да се очертават нови щрихи в общата картина, отразяваща състоянието и динамиката в развитието на революционната организация, и не на последно място – да се обогатяват представите ни за съмишлениците на Левски, за неговите последователи, за опонентите и предателите му.
От четири десетилетия преподавам и проучвам възрожденската ни история и убедено твърдя, че за да се включат в научно обръщение неизвестни досега документи, свързани с живота и делото на Васил Левски, се изискват късмет, изследователска интуиция и упорита работа, особено когато тези документи са открити в днешните турски архиви, сред огромното по обем и разнообразно по тематичен обхват документално наследство на Османската империя. В този смисъл, свършеното от Виктор Комбов и Дора Чаушева за установяване, дигитализиране и публикуване на непознатите досега архивни материали от Истанбул, заслужава признание и трябва да бъде оценено като безспорен принос за родната историопис.
Новоиздирените 12 свидетелства засягат широко дискутираните вече почти век и половина драматични за комитетските дела събития, свързани с обира на турската поща в Арабаконашкия проход, осъществен на 22 септември 1872 г. В тях изследователите ще намерят информация, уточняваща различни детайли от действията на властите за разкриване на извършителите и от поведението на арестуваните българи. Новите документи поставят обаче и нови и то много сериозни въпроси, които ще породят и нови, вероятно още по-разгорещени дебати около неподозирани или неочертавани досега нишки на възможни предателства, които със сигурност улесняват или поне подготвят залавянето на Левски. Ще се въздържа засега от по-подробен коментар на тези, а и на други подобни въпроси, защото предизвикателствата, пред които новите документи ни изправят, изискват критично осмисляне на всичко, което дотук ни е известно за събитията във Влашко и в Българско през октомври-декември 1872 г. Ще отбележа само, че пространният и обективен анализ на новоиздирените свидетелства, ще ни подтикне рано или късно да пренапишем разказа за случилото се в комитетските среди през последните месеци от живота на Васил Левски. Показателни за това са например податките за броя на заподозрените и разпитваните комитетски дейци (над 500 души), за социалния състав и за поведението на арестуваните българи, за опита на Димитър Общи да се самоубие, за обхвата и ефективността на турската агентурна мрежа, за нежеланието на Високата порта да преекспонира направените разкрития, за евентуалните пробиви в нелегалните куриерски канали и т.н.
Искрено се надявам, настоящата публикация да убеди специалистите колко важно е проучванията на архивното наследство на Османската империя да продължат, а на любознателните читатели пожелавам да открият своите отговори на множеството въпроси, на които ние историците не желаем или все още не можем да отговорим!

НОВИ ДОКУМЕНТИ ЗА ИЗДИРВАНЕТО И СЛЕДСТВИЕТО
СРЕЩУ ВАСИЛ ЛЕВСКИ И УЧАСТНИЦИТЕ В АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР

Дора Чаушева,
Виктор Комбов

През октомври 2018 г. в Османския архив в Истанбул бяха открити нови, неизвестни досега архивни материали, свързани със залавянето на участниците в Арабаконашкия обир, организиран от Димитър Общи през септември 1872 г., а след това и на самия Васил Левски, както и на съдебно-следствените действия срещу тях.
Това се случва 130 години след началото на издирването на османотурски документи по тези изключително важни както за изследователите, така и за българското общество въпроси, ако вземем предвид изпращането на Йоаким Груев през 1888 г. в османската столица от тогавашния министър на народното просвещение Георги Живков за работа в тамошните архиви и библиотеки. Задачата му е откриване на документални свидетелства за българската история и култура в най-общ план, която естествено включва и издирването на такива, свързани с разкриването на комитетската мрежа и залавянето на Апостола. През първите десетилетия на ХХ век и особено през 30-те години се превеждат и публикуват в научни сборници и в периодичния печат много от откритите вече от различни учени османотурски документи по тези въпроси, а през 1952 г. излиза най-пълното издание на протоколите от съдебния процес „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви“. Всички изследователи обаче са убедени, че в архивите в Истанбул се съхраняват и други важни материали за разкриването на революционната организация, за залавянето и съденето на Апостола и комитетските дейци. До позитивен резултат през следващите години не водят нито работата на място на отделни историци, осъществявана въпреки различни ограничения – външнополитически, идеологически, нито официалните контакти от страна на български държавни и архивни институции със съответните в Турция. Отрицателен е и отговорът, получен на 26 април 2006 г., на последното изпратено искане от българска страна за издирване на липсващите протоколи от съдебния процес в София: „В резултат на проведеното проучване по обработените фондове в Дирекция „Османски архив” към Главна дирекция на Държавните архиви не бяха открити никакви документи, отнасящи се за Васил Левски“.

Дванадесет години по-късно се оказва, че документи все пак има. Може би откриването на такива символично се случва на специалист от музея на Апостола в Карлово. На 10 октомври 2018 г. в Османския архив към Дирекция на държавните архиви при Президентството на Република Турция (Истанбул) със сигнатура (BOA, A. MKT. UM, 1241/11) Виктор Комбов – уредник в музея, намира неизвестни досега за българската историческа наука документи, включително и снимка на Васил Левски. Това потвърждава увереността на редица български историци, че все пак в турските архиви има неизвестни материали, свързани със залавянето и съдебния процес срещу Васил Левски – събития, които винаги са интересували и вълнували българското общество.
Национален музей „Васил Левски“ винаги е споделял в своята работа интереса на изследователите към последните моменти от живота на Апостола. Вярно е, че много факти за обира на турската поща в Арабаконашкия проход, за залавянето на Димитър Общи и другите участници в тази акция, на дейци от революционните комитети в Тетевен, Орхание и околните села и тяхната съдба са установени. Продължават обаче да стоят и много въпросителни особено около съдбата на ръководителя на организацията Васил Левски – последното му пътуване от Южна България и пътя до Къкрина; последните писма и инструкции на Любен Каравелов и последвалите действия на Апостола; посещението в Ловеч и контактите му с тамошните дейци, включително и с поп Кръстьо. Много важни са въпросите как е заловен Васил Левски, бил ли е предаден, с каква информация за него е разполагала турската власт. Често интерпретирането им е повече емоционално, отколкото исторически аргументирано. Въпреки наличието на широка документална база, включваща и домашни, и чуждестранни (вкл. османотурски) извори, поради нейната непълнота много често се използват и ненадеждни мемоарни източници, някои от които изключително късни, предадени през 2–3 поколения. Затова откриването на всеки нов автентичен документ има своето значение за продължаване на историческите изследвания.
Известните досега исторически извори, свързани с обира в Арабаконашкия проход на 22 септември 1872 г. и последвалите разкрития, арести и процеса, организиран от Високата порта срещу заловените участници във вътрешната комитетска организация, са публикувани в няколко документални сборника, добили широка популярност. Дълги години те са издавани с известни изключения разделени – османотурски, български, чуждестранни. През 2007 г. за първи път излиза сборник, обединяващ тези три групи документи в едно издание – „Васил Левски пред съда на Портата“. Съставители и редактори са проф. Дойно Дойнов и доц. Огняна Маждракова. Първият дял представляват османотурските документи. Включени са всички известни дотогава публикации на османотурски свидетелства.
Въпреки значителния обем документи за разследването, арестуването и съденето на Димитър Общи, обирачите на хазната, заловените комитетски дейци и ръководителя на революционната организация Васил Левски, за изследователите продължава да има въпроси, на които не може да се даде аргументиран отговор. Без да се пренебрегват домашните извори по темата, от изключително важно значение са документите, произхождащи от различни нива на официалната османска администрация, както и от създадените временни комисии в София, на които са делегирани разследващи и съдебни функции. Не разполагаме с такива за разпити и показания на арестуваните в Тетевен и Орхание преди 19/31 октомври 1872 г. Липсват изцяло протоколи от смесената комисия в София, която от 31 октомври/12 ноември 1872 г. разпитва докараните от Орхание и Тетевен. Не са известни част от протоколите с присъдите, предложени от специалната следствена комисия за одобрение от Високата порта. Не разполагаме с пълна кореспонденция между различните инстанции, имащи отношение към залавянето на издирваните за обира в Арабаконашкия проход и за революционна дейност.
Откритите през 2018 г. документи в Истанбул със сигнатура (BOA, A. MKT. UM, 1241/11) са общо 16 – 11 на османотурски и 5 на български език. Османотурските представляват част именно от такава официална кореспонденция на османските власти в периода от 1/13 ноември 1872 г. до 2/14 декември 1872 г., с приложени тези на български език. Отнасят се за следствените действия срещу задържаните до края на октомври 1872 г. участници в обира на турската поща, включително и Димитър Общи, а също и срещу арестуваните впоследствие дейци от революционните комитети в Орхание, Тетевен, Голям извор и Видраре. Новооткритите материали категорично разкриват, че след завръщането си от Орхание в края на м. октомври 1872 г. Мазхар паша създава в София смесена комисия, която разпитва всички задържани. Те съдържат информация за състава, работата на комисията и предприетите действия за залавянето на други българи, свързани с комитетската мрежа, както и за издирването на самия Васил Левски. На разследващите вече става ясно, че именно той е главната фигура в конспиративната българска организация, подготвяща бунт срещу властта с цел да се отцепи България от империята, подобно на Сърбия и Черна гора. В документите има данни и за отнетите вещи и оръжия на заловените, за съдържанието на откритите комитетски архиви, за удостояване с ордени и звания на най-активните в разследването полицейски и други служители. За всички тези въпроси, както стана дума, липсва напълно или е изключително оскъдна информацията, съдържаща се в известните досега османотурски извори. Затова документите, които се публикуват сега, са важни и със съвсем новите данни, които те съдържат, и с допълващите факти по някои въпроси, за които са съществували известни, но недостатъчни автентични източници. Архивните материали на български език потвърждават информацията за иззетите от властта комитетски книжа в Тетевен и Орхание, която се съдържа и в известните ни досега протоколи от разпити на задържаните, като я допълват и конкретизират.
Най-ранният по хронология османотурски документ от 1/13 ноември 1872 г. – протокол на специалната смесена комисия в София – док. № 3, представя резултатите от следствието срещу обирачите на хазната и още двама комитетски дейци. Посочва се, че 4-5 души заслужават смъртни присъди. Такива е известно, че по-нататък в процеса няма потвърдени, с изключение на присъдата на Димитър Общи. Интерес представлява и съставът на комисията, подписала протокола. Той става за първи път известен. Включва 16 представители на османската власт, трима българи и един евреин, подписали протокола с личните си печати.
…

Така изглежда 37 стр. на книгата с новите документи, един от които е с особена ценност – снимката на Апостола и текста на гърба ѝ.

№ 1
Фотографски портрет на Васил Левски – лице и гръб

Османски архив към Дирекция на държавните архиви при Президентството на Република Турция – Истанбул, BOA, A. MKT. UM, 1241/11.1

Говори Виктор Комбов.

Проф. Митев дава интервю за bTV.

Дора Чаушева, Ася Николова, директор на Музей „Христо Ботев“ – Калофер, д-р Аксиния Бутева, шеф на отдела „Музеи, галерии и визуални изкуства“ в Министерство на културата.

Професорите Орлин Събев и Пламен Митев с д-р Милена Тодоракова обсъждат предстоящото ново издание на сборника „Васил Левски пред съда на Портата“.