ВЕСТИ

Ето това се казва модерна новина – село Челопеч се вписа сред авангардните градове в Европа като първото стартъп село на континента. „Брюкселски пиар измишльотини, раздухани от социалните медии?“ Вече видяхме подобни балкански коментари, на които отговаряме с твърдо – „НЕ!“ Защото…

1. Какво е startup, startup company – старт; стартиращо предприятие; стартъп екосистема; модерни термини, навлезли с темата за дигитализацията, най-общо казано; а ето, че понятието се пренася и в селищната мрежа – стартъп градове/села.

2. Кой лансира идеята за стартъп селищата? Българският еврокомисаря втори мандат Мария Габриел. Това вече значи твърде много и е свързано с възможности за еврофинансиране и ускорено развитие.

3. Актуалната информация е впечатляваща:

На 12 ноември се състоя вдъхновяваща среща с кметове, участващи в Европейското партньорство на стартъп градовете. Това е нова общоевропейска инициатива за мрежа от градове за насърчаване разработването на взаимосвързани стартъп стратегии на местно ниво. Тя включва 28 европейски града, представляващи 15 държави-членки. На срещата бяха представители на Варна и Челопеч, където се изгражда първото стартъп село.

Мария Габриел и инж. Алекси Кесяков имаха конкретен разговор по темата. В следващите няколко години община Челопеч ще работи по реализацията на проекта за първото „стартъп селище“ в Централна и Източна Европа.

„Много се радвам, когато кметовете поемат инициативата за разгръщането на иновативни решения в полза на хората и местния бизнес. В срещата ни с кмета на Челопеч Алекси Кесяков говорихме как Европа подкрепя новаторските идеи като проекта за изграждане на първия индустриален парк с нула вредни емисии. В Челопеч ще бъде и първото стартъп село, което ще даде възможност на млади предприемачи от България и Западните Балкани да се обучават и бъдат следващите успешни създатели на стартъпи.“ – написа в личната си фейсбук страница Мария Габриел.

4. Още от аргументите на Мария Габриел:

Градовете представляват 72% от европейското население и са центрове на технологични и социални иновации. През последните години в тях са разработени много иновативни цифрови решения, но тяхното влияние върху обществото като цяло остава ограничено и неравномерно разпределено в целия ЕС. Инициативи като Европейското партньорство на стартъп градовете са част от отговора на това предизвикателство. Така градовете могат да увеличат мащаба на цифровите решения и 300 милиона европейци да се радват на по-добро качество на живот в следващите години. Цифровата трансформация ще помогне на градовете да изпълнят своите климатични цели и да се намали вредата за околната среда.

Привлякох вниманието на кметовете и към първият регионален инвестиционен механизъм, предназначен специално за цифровите иновации и разрастването на стартиращите цифрови предприятия в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Инструментите на механизма ще финансират както ранния етап, така и фазата на разрастване на стартъпите, които изискват рисково финансиране.

В контекст на бъдещия ми ресор и новия седемгодишен бюджетен период, наблегнах на програма „Хоризонт Европа“. Градовете ще играят централно място в политиката за научни изследвания и иновации. Чрез новия Европейски съвет за иновации, който сега е пилотен в рамките на „Хоризонт 2020“, и новия елемент Иновационни екосистеми, планираме да подкрепим политики за улесняване растежа на националните, регионални и местни иновационни екосистеми. Обвързването на тези екосистеми на равнище ЕС е голямо предизвикателство. Но това е в голяма полза на иноваторите, защото така могат да се допълват и бъдат по-конкурентни на глобалния пазар. Кметовете имат ключова роля в създаването на благоприятна за иновациите екосистема с частния сектор. Те трябва да улеснят и прилагат политики, които ще помогнат за създаването на жизнени предприемачески екосистеми, които могат да подхранват технологичните иновации и да доведат до конкурентни на пазара продукти и услуги.