ВЕСТИ

Честито Рождество на приятеля и миньора от световна величина! Като поздрав публикуваме и в goldminebg.eu един от любимите ни текстове напоследък.

Да не влизаме в спора дали личностите правят историята или историята създава личностите. Аз си мисля, че между тях има диалектика – лидерите задвижват събитията, а историческите обстоятелства формират техните качества в движение.

Каква е връзката между този феномен и нашите герои от Ада тепе, Златният остров в Родопите край Крумовград…? Ами пряка. Ако Илия Гърков и момчетата от неговата чета не бяха се хванали толкова здраво и професионално с рудника, той скоро нямаше да заработи. Убеден съм, защото ги наблюдавам отдавна, а напоследък и по-отблизо.

Като мой съсед в Златица Илия вървеше силно и в училище, и в Минно-геоложкия университет, и като инженер в „Горубсо“ – Златоград, в МОК „Елаците“… Но ускорението му започна в рудник „Челопеч“ през 1994 г. От началник смяна, главен инженер (2008 г.) до вицепрезидент „Рудодобив“ (2011 г.). После отиде генерален мениджър на мина Kaпан в Армения, а през ноември 2014 г. беше назначен за вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“ (ДПМ) и генерален мениджър за България, който отговаря за дейностите в Челопеч и Крумовград. В СиВито му е отбелязано делово: магистър по мениджмънт за организационно съвършенство и сертификат по корпоративен мениджмънт от НБУ. Завършва курс по мениджмънт в Свободния университет във Великобритания и програма за висши ръководни кадри в London Business School пак там. С над 25-годншен международен опит в минното дело в България, Австралия и Армения. Доктор на науките от МГУ, вече малко над 50-те, посребрял, но с гъст тъмен мустак.

За мен симбиозата на утвърдения български
минен инженер с канадската компания ДПМ
донесе тези забележителни резултати.

Пиша го сдържано, а постиженията са световни – и в мината в Челопеч, и в новия рудник „Ада тепе“, заедно с обогатителната фабрика и другите съоръжения на ДПМКрумовград. Д-р Гърков внесе здравото, продуктивно мислене и трезва преценка; външно скромния като личностна изява, но мощен стил на управление; разбирането на различните хора и институции и умението да работи търпеливо, културно и ефективно с тях; и т.н. Та той внесе всичко това и още доста в колаборацията с канадските си партньори, които го оцениха и възнаградиха с изключителни отговорности. Утвърди се и се разви и у нас фирмената култура с марката „ДЪНДИ“, но това е друга и просторна тема … Искам тук да заключа, че в крайна сметка Илия израсна от доброто златишко момче до уверения мениджър д-р инж. Гърков на световната минна сцена.

Това се видя много ясно на 23 август 2019-та по време на официалното откриване на ДПМ Крумовград. Илия изглеждаше равностоен край лидерите на „Дънди Прешъс Металс“ Рик Хаус и Джонатан Гудман, председателката на парламента инж. Цвета Караянчева бе респектирана, премиерът Бойко Борисов не спря да го хвали в своя си стил, кметицата на Крумовград Себихан Мехмед се обръщаше уважително към него на малко име, стотиците му колеги го поздравяваха сърдечно… Този човек летеше на върха на славата, без да се усеща „герой на капиталистическия труд“, както шеговито го наричах.

Той беше все така скромен,
човечен, но и супер компетентен
минен инженер и мениджър,

без който целият проект „Добив и преработка на златосъдържащи руди от участък „Ада Тепе“ на находище „Хан Крум“ нямаше да бъде същия. Нека добавя имената и на „двете златишки орлета на Илия“, както им викам – инженерите Цветомир Велков и Любомир Хайнов, оперативните директори на ДПМЧелопеч и на ДПМКрумовград. Първият направи невероятна разработка, наречена научно „Проект за изземане на граничен целик в рудник „Челопеч“, която получи световно признание като иновативен и безопасен подход за максимално оползотворяване на руда. Вторият държи здраво строителството и вече сигурното производство на златен концентрат от Ада тепе. И още един юнак от четата на Илия ще спомена – Борислав Гечев, гл. инженер на златния рудник. Това момче от петрѝшката махала в „наше село“ гр. Златица има забележителна и типична биография за ръководител от въпросната чета – започва като общ работник в рудник „Челопеч“, минава през пробивна карета и челен товарач, началник смяна и т.н. до днешната му позиция. Между това завършва задочно Минно-геоложкия университет… За всички тях пиша отделна творба, след като завърших произведението си за „Елаците“. Между другото, всички повтаряха до втръсване, че „Ада тепе“ е първият построен рудник след 40 години, а никой не казва кой е последният… Най-напред годините са по-малко и откритият рудник е „Елаците“. Откъде знам ли? Ами там съм проходил като журналист в не много далечната 76 г. (е, не преди Христа, а през миналия век), назначен под прикритие като пътищар III разряд. Тия дни писах и на темата „2 рудника – 1 цел; 2-ма техни мениджъри – общо и различно“. Рудниците са гореспоменатите, а мениджърите са д-р инж. Гърков и проф. дтн инж. …о-о, нямам право да му споменавам името… Но това оставаме за по-нататък, а сега нека се върнем в Крумовград, второто родно място на Илия.

Вечерта, когато с колегите си празнуваха първия официален миньорски празник, видях нашия герой с елегантната си жена щастлив и уморен, въпреки че пак се държеше на висота… Каза ми: „До 9 септември няма да чета имейли, ще се опитам да отдъхна…“ Няма как да стане този отдих, дори да отлети надалече, той пак ще е в Крумовград и Челопеч. Да твори без претенции за изключителност, ежедневната история на двете мини, вписани като български опит в световната минна индустрия.

Какво да ви говоря повече – вижте в Гугъл и се убедете сами какво правят д-р Илия Гърков и неговите колеги в Крумовград и в Челопеч.

(Следва продължение…)