Днешната минна компания „Елаците-Мед“, част от Група ГЕОТЕХМИН, става на 50 години. Заповедта за създаване на нейния предходник е с № 103 на Министерството на машиностроенето и металургията и се появява в бр. 12 на Държавен вестник от 11 февруари 1975 г. В нея пише: „образуване на минностроително поделение „Елаците“, гр. Етрополе, с предмет на дейност строителство на частта на Минно-обогатителен комбинат (МОК) „Елаците“, която е определена да се извърши по стопански начин“.
Назначенията започват от самото начало на 1975 г. и пръв в списъка е директорът инж. Иван Захариев. Той идва от мина „Чипровци“ с поръчението бързо да организира разгръщането на строителството. Неговата канцелария, както тогава се наричаха офисите, е в хола на една къща в центъра на Етрополе, сега вече я няма. В другите няколко стаи се настаняват следващите по ранг ръководители на МОК „Елаците“.
Идва поредица от „етрополски кадри“. Втора в списъка е Елена Павлова, машинописка, следват Цветана Китова, касиерка, Емилия Симеонова, деловодителка, Драгомир Сайков, счетоводител, който е сред рекордьорите по стаж в предприятието – пенсионира се на 8.1.2009 г. след 33 лета и 11 месеца само в рудник „Елаците“. Когато се видяхме отново с него родното му Етрополе, носеше скъп часовник, подарен му от ръководството на „Елаците-Мед“ „за дългогодишната му и всеотдайна работа“, а неговият син Николай бе механик на рудника…
В Етрополския балкан всеки работен ден се качват Параскева Филипова, дълги години завеждаща „Личен състав“, а по съвместителство секретарка на шефа Гошо Костов; счетоводителките Дона Георгиева, Анета Димитрова.
Идва ударна група ръководители,
калени в изграждането, пуска и експлоатацията на МОК „Медет“ и веднага се захващат за многото работа, която ги чака в МОК „Елаците“ – солидните зам.-директори по производствените и икономическите въпроси Георги Мечкаров и Иван Попов; енергичният Иван Чобанов, главен енергетик; уравновесеният Иван Милков, главен механик; динамичният и всезнаещ Здравко Вълчев, началник производствено-технически отдел; стабилният Тодор Славеев, началник отдел „Труд и работна заплата“; строгият главен счетоводител Георги Найденов; колоритният геолог Нено Дедев, назначен за зам.-началник на открития рудник; компетентният във флотацията Кунчо Кунчев, началник на обогатителната фабрика, която тепърва ще се строи…
От мина „Челопеч“ горе на Балкана се възкачва с тътен инж. Гошо Костов… Човекът, миньорът, директорът, който ще вгради остатъка от богатият си живот в „Елаците“, без значение какви абревиатури ще се добавят към това легендарно име – МОК, МДП, ДщФ (дъщерна фирма), ЕООД, ЕАД, АД. През 1976-та той идва 39-годишен за началник на открития рудник, когато от него няма и помен. Само елите тръпнат в очакване – какво ще стане тук и дали ще оцелеят. Няма, ще остане само името им и тук-там по някоя за спомен. До онзи момент, който все повече се отдалечава – беше 2006, става 2021, а сега отскача чак до 2031 и дори 2041 година! Та до тогава и след това рудникът постепенно трябва да се рекултивира и отново сигурно ще зазеленеят елите и елаците…
Сред младите специалисти на строящия се открит рудник са Виолета Борисова, която е първият главен геолог на МОК „Елаците“, а преди това активно участва в геоложките проучвания на находището и е много полезна с опита си при започване на открития рудник.
Етрополецът Цено Керемидски е назначен за началник отдел „Охрана труда“ в минния комбинат. С първото му стъпване на открития рудник започва строгото налагане на правилата за безопасна работа в рисковите минни условия, които всички трябва да спазват безотказно.
През 1976 г. от Минно-геоложкия институт идват инженерите-маркшайдери
Емил Димитров, който е първият началник на маркшайдерския отдел на комбината и Радка Димитрова; Цоло Вутов, Георги Абаджиев, Виктор Додов, Стойчо Минев, Юлиян Ненов, който е на участък „Вход-тунел“, а Георги Христов на „Изход-тунел“. Последните петима ще ги посрещне на кота 1540 под връх Челопешка баба в едва започнатия открит рудник неговият началник Гошо Костов. И внезапно ще ги попита гръмогласно: „Какво правите тук, а?! Защо са ми толкова маркшайдерчета, когато ми трябват багеристи, шофьори, булдозеристи и други подобни бачкатори, а?!“
Опитни работници трябват, защото в момента, а и в следващите 5-6 строителни години – всичко щеше да е трудно и да се постига с битки: срещу суровия Балкан; срещу партийно-държавната бюрокрация, която иска много, а дава недостатъчно; срещу периодичните опити на част от персонала „да си вдигне чукалата“, въпреки високите заплати, защото става все по-нанагорно и не се издържа повече в студа и при това „трудово напрежение“…
Но след тази среща за всяване на респект настанява маркшайдерите в „шефските“ фургони, защото друго за подслон няма. И Гошо Костов така подхваща гладните за работа млади инженери, а и не само тях, за да ги форматира след месеци в „работари“ – най-високото звание на строящия се открит рудник на МОК „Елаците“. Те и досега, стане ли дума за големия в пряк и преносен смисъл истински миньор – „свалят му шапка“…
В края на 1976 г. един от главните проектанти на МОК „Елаците” Асен Алексов е назначен за директор на Дирекция „Инвеститорски контрол”, на която е съдено да организира доставките на багерите, булдозерите и автосамосвалите „Белаз“, на „едрата и ситните“ трошачки, мелниците, флотационните машини и любимият на инж. Алексов гумено-лентов транспортьор за превоз на руда в близо 13-километровия тунел под билото на Балкана. Това са хиляди тоново техника и оборудване, което идва предимно от чужбина, често със закъснение и след настойчиви преговори с доставчиците. И трябва да се качи „горе“ на рудника по криволичещия път за „Кашана“ и да стигне „долу“ до обогатителната фабрика над Мирково след доста транспортни перипетии, някои от които на ръба на риска.
Много е интересна е ролята на МОК „Медет“ за развитието на МОК „Елаците“
Най-напред опитът започва да се пренася при установяване характеристиката на балканското рудно находище. По време на проектирането на МОК „Елаците“ се използват максимално позитивите, а и грешките от създаването на средногорското предприятие. Групата български проектанти се учат от руските си колеги, с които плътно работят и за рудника, и за обогатителната фабрика. Проектантите на МОК „Елаците“ са почти същите, които са и на МОК „Медет“. Но разликата е качествена – руските специалисти отстъпват на българските си колеги водещата си позиция и са повече в ролята на консултанти.
Следващият етап е прилагането на технологията за усвояване на бедни медно-порфирни руди от „Медет“ на „Елаците“. Това е много важно достижение, което нарежда България сред малкото страни в света с обогатяване на много бедни руди. С това се гордеят всички посветени, дори посвещават и тогавашният първи партийно-държавен ръководител др. Тодор Живков, който ще каже: „България е богата на бедни руди, да се научим да ги използваме!“
И накрая средногорското предприятие прелива на балканския си побратим основна част от ръководните кадри и специалисти. Обмяната на опит не престава през целия им живот, дори и след затварянето на рудник „Медет“. Опитът му в рекултивацията се използва в капсулирането на хвостохранилище „Бенковски 1“ и за днешната и бъдеща рекултивация на рудник „Елаците“. Нова страница е „кореспонденцията” чрез добри практики между балканското дружество и „Асарел – Медет“ АД. Дори и в конкуренцията между двете фирми днес, има положително значение…
Как продължава историята на успеха, която преминава и през доста предизвикателства – четете в следващите публикации.
Христо Ковачев