И хвостохранилището не си намира лесно мястото в проекта на Минно-обогатителния комбинат „Елаците“… Най-напред се предвижда то да бъде над или под Петрѝч, Златишко или някъде над Етрополско… Кръщават хранилището за отпадък „Средногорец“. С протокол от 25.6.1969 г. мястото на хвостохранилището е определено „в поречието на р. Тополница в района на селата Петрич или Чавдар“. Чавдарското ще струва 31, а петришкото – 41 млн. лв. Казва се още, че „заливането на с. Чавдар ще стане след 14 г., а при другия вариант Петрѝч ще бъде залято още в самото начало. Но поради съществуващите разпоредби хвостохранилището трябва да отстои на повече от 2 км от населеното място, поради което и при варианта „Чавдар“ изселването на населението му ще се наложи с влизането в експлоатация на съоръжението”…
Експертна група обикаля района – гледа медетското хвостохранилище, падините под тухларна край с. Мирково и под с. Чавдар.
Тези варианти не се одобрява и се набелязват нови места – около селата Бенковски и Чавдар.
През юни 1973 г. тръгва нова комисия. Обикалят тук-там и не намират мястото… По едно време Иван Чолаков казва, че ще им го покаже. Спират над две разклонени дълбоки дерета над с. Бенковски, местните хора ги наричат „Сулуджа“ и „Ай дере“. Той е родом от селото, където брат му Георги е бил кмет. Бай Иван е „голяма работа“, според всеобщото мнение. Завършил минно инженерство в Германия, стигнал до главен инженер на ДСО „Металургия и рудодобив“, когато след пороен дъжд се скъсва стената на хвостохранилището на мина „Плакалница“. Залято е село Згориград и квартал на Враца точно на 1 май 1966 г. Има загинали. За изкупителни жертви са обявени началникът на мината Крайо Сираков, Коста Гърков, главен инженер на Минно-металургичен комбинат „Г. Димитров“ – Елисейна, към който е включена мина Плакалница и Иван Чолаков. Обвиняват ги за занижен контроли и ги вкарват в затвора. Освобождават ги предсрочно, защото работят като затворници, а както се говори, не без намесата и на Георги Павлов. Кой ще вземе на работа такива хора, „опетнени“, „белязани“… Боян Табов назначава бай Иван за сътрудник на главния инженер на „Нипроруда“…
Представяте ли си какво е изпитвал Иван Чолаков, когато са обсъждали предложеното от него място за хвостохранилище над родното му село… Аз донякъде си представям, след като говорих с доста хора по въпроса. Иван Чолаков е немски възпитаник, дисциплиниран, съвестен и отговорен, за него професията е над всичко и той също търси реабилитация след Згориград. Решава да помогне и как?, като посочва дълго търсеното място и то се оказва над родното му село, което също ще бъде под 103-метровата стена и стотици хиляди тонове хвост… „Вечерта като се върнахме в София, бай Иван се разплака в кабинета ми и започна да се проклина, че си навлича омразата на своите земляци… Но той не можеше да постъпи по друг начин!“ – ще си спомни Боян Табов.
Хвостохранилището е проектирано да „погълне“ с. Бенковски… Бенковчани по София се разтичали и „групата им за натиск“ успява да измести стената над селото. Междувременно е направен идеен проект на цял квартал „Бенковски“ с къщи и дворове в източния край на Мирково, в който да се изселят потърпевшите… И днес над селото с революционното име се издига стената на първото хвостохранилище, вече рекултивирано…
Експертният технико-икономически съвет разглежда поредният вариант на Комплексния идеен проект за МОК „Елаците“ на 15.3.1974 г. Вече не се казва „заключителен съвет“, защото не се знае кога ще завърши проектантската епопея… Но този съвет наистина е фундаментален и се иска да бъде един от последните, поне според председателят му, колоритният инж. Георги Белички, първи зам.-министър на машиностроенето и металургията. Зам.-председател е инж. Серафим Илчев, зам.-министър на машиностроенето и металургията, а членовете са 66 специалисти от министерството, Държавния комитет по планиране, ДСО „Металургия и рудодобив“, „Геоложки проучвания“, Държавната комисия по запасите, Главно управление на пътищата, „Минстрой“, Комитет по цените, БАН, ВМГИ, МОК „Медет“…
Решенията са:
Поради по-добрите технико-икономически показатели, по-добрите възможности за ускорено и евтино строителство, по-добри условия за нормална експлоатация, се приема вариант „Б“ на проекта, т.е. разположение на обогатителната фабрика и общокомбинатските сгради и съоръжения в района на с. Мирково.
………………….
Хвостохранилището да се изгради на площадка „Сулуджа“ и „Айдере“, а като последващ етап да се ползва площадката над с. Бенковски.
………………….
Експертният технико-икономически съвет дава оценка „отличен“ за проектите на всички проектантски институти, взели участие в изготвянето на проекта за МОК „Елаците“.
………………….
И в 52 точки се дават професионални и много съществени указания за подобряване на проектите за отделните подобекти. Целта е да се премине по-скоро към работно проектиране.
Една кратка история във финала на проектантската епопея си заслужава да бъде разказана. МОК „Елаците“ вече е пуснат в експлоатация. Обажда се някаква секретарка от името на Георги Павлов, вече пенсионер – биха ли били така любезни да го посрещнете на открития рудник „Елаците“? Разбира се, че биха били любезни, да заповяда др. Павлов, ще го чакат с голямо нетърпение… Асен Алексов е радостно изненадан, но напрегнат очаква срещата. Пристига черният мерцедес: „Ей, царибродчанче, какво сте направили тук?“ – пита гостът.
„Др. Павлов, чудо направихме и то под ваше ръководство!“ – отвръща домакинът, – „но понеже нямаме здрави коли, да обиколим рудника с вашия мерцедес…“
На това някои му викат „магарешка целувка“, но на Асен предложението му идва отвътре.
А пътищата гърбави, стръмни, прашни… Няма как, тръгва немската лимузина към кота 1540, най-горе. Гостът не може да се нарадва на рудника, а Асен по едно време го пита:
– Защо ме намразихте, др. Павлов, за някакъв си вариант „Б“?
– Не те мразя, бе, царибродчанче, напротив – обичам те, ама такова беше времето, аз си знаех, че ще се справите и ще защитите най-правилното решение. Я какво предприятие създадохме!
И очите му се напълнили…
Предстои в началото на 1975-та да се обяви създаването на МОК „Елаците“. Пак щурм, проектиране в движение и височайшето разпореждане е строителството да започне с частични работни проекти. С постановление 306 на Министерския съвет от същата година минно-обогатителният комбинат е обявен за национален обект и е включен за изграждане през VІІ-та петилетка 1975/80 г. В основните насоки за обществено-икономическо развитие на НРБ, се поставя задачата „да продължи с неотслабващи темпове развитието на цветната металургия; производството на електролитна мед да се увеличи около 1.5 пъти; ускорено да се изгражда МОК „Елаците“, да се разшири и модернизира МДК „Г. Дамянов“, да се извърши подготовка за строителство на МОК „Асарел“…“
Целта е МОК „Елаците“ да бъде построен и да влезе в действие за 4 години! Генералната сметка е за 240 млн. лв. и тя включва три раздела: 1) Строително-монтажни работи. 2) Машините и съоръженията. 3) Други…
За главни изпълнители на минно-обогатителния комбинат са определени ДСО „Цветна металургия“, респективно МОК „Елаците“ – по стопански начин изгражда рудника и тунела с ГЛТ; Главно управление на строителни войски (ГУСВ), държавните стопански обединения „Хидрострой“ и „Пътни строежи“, Стопански комбинат „Електроизграждане“. Подизпълнители са ДСО „Монтажи“, Софийския окръжен строително-монтажен комбинат…
Доставката на машини и техника е възложено на Техноекспорт, багерите, трошачките и барабанните филтри (всеки от 5-те по 50 т) са от Уралмаш, гр. Свердловск и сондите са от Воронежкия завод, Съветски съюз; мелниците – от Новокрематорски заводи, Украйна; автосамосвалите „Белаз” – от Беларус. Целта е да се достави най-новото производство и се случва да се вземат т.н. нулеви серии. Мелниците са с номера 1, 2, 3 до 10… Докато тръгнат после – „майка плаче…”, трудно се вкарват в работен режим такива машини „начално производство”…
Много важен е този проблем за планиране на държавно равнище между СССР (Съюз на съветските социалистически републики) и НРБ (Народна република България) на финансирането, производството и доставките на уникалното оборудване и техника за МОК „Елаците“, защото то е предимно руско. За него чакат и в другите социалистически страни. Забавянето на доставките е характерно за онзи период, МОК „Елаците“ също не направи изключение. Бавят се съветските багери, булдозери, сонди… Най-критично е положението с трошачките за обогатителната фабрика – строителството е завършено, а те не пристигат. Серафим Илчев се ангажира пряко с доставката на грамадната трошачка за едро трошене за открития рудник – при едно от посещенията си в Москва успява да убеди съветските другари да ни дадат на нас голямото съоръжение, вместо на румънците… Но за планиране и организация на руските доставки е отделено „подчертано внимание и те са сред първостепенните задачи на министерства, обединения и изпълнители“. В крайна сметка, въпреки нарушения синхрон, уникалната руска техника и оборудване са доставени и монтирани със съдействието и на руски специалисти.
Още през 1974 г. в официален държавен документ се казва: МОК „Елаците“ ще бъдат не само най-голямото минно-обогатително предприятие в България, но и едно от най-големите в Европа и света. В Технико-икономическия доклад и в проектите за основните обекти са приложени смели, прогресивни технологически решения. Например гумено-лентовия транспортьор през тунел с дължина около 6,5 км е уникално по рода си съоръжение в Европа и в света.
Приет е оригинален метод за изграждане на хвостохранилището, където за строителството на стените се използва едрата част на отпадъка, а повърхността му поетапно се затревява, оросява и възвръща като зелена площ. Предвижда се пълно задържане на хвоста без изпускане на замърсена вода в речната мрежа. Обогатителният процес, който изисква огромно количество вода е решен проектно твърде рационално чрез многократна употреба на водата в затворен цикъл. Производствените процеси на открития рудник са изцяло механизирани на базата на високопроизводителна съветска техника, като багери с обем на кофата 8 куб. м и автосамосвали „Белаз“ с товароподемност до 75 т. Основните цехове на обогатителната фабрика са каскадно разположените; в нейния технологичен цикъл се предвижда широка автоматизация на производствените процеси и използване на огромни мелнични агрегати с обем 83 куб. м – близо два пъти по-големи от тези в МОК „Медет“ и флотационни машини с обем 18 куб. м – 10 пъти по-големи от функциониращите в МОК „Медет“.
Смело, красиво и ефективно е решена пътната връзка за скоростно движение Етрополе-Златица, с тунел под Стара планина и няколко големи панорамни мостови съоръжения. (за съжаление този проект не е реализиран и скъпо прокопаният тунел дреме неизползван вече толкова години).
В този дълъг цитат, с леко патетични нюанси, се вижда как се е оценявал МОК „Елаците“ още преди да бъде започнато неговото строителство.
Реалистично се предвижда, че „огромните мащаби в изграждането и експлоатацията на обектите на цветната металургия в района на Етрополе-Пирдоп-Златица-Панагюрище променят качествено облика на целия регион, включително и социалната структура на населението“. Със специално решение на Министерския съвет се налага да се разработи Районен териториално-устройствен план на Златишко-Пирдопския и Етрополския регион, възложен на Районната проектантска организация – София. Сформират се две селищни системи: първата с център Етрополе и втората с център Пирдоп-Златица-Мирково. За нуждите на цветната металургия в района се предвижда ново строителство на 1760 апартамента и общежития със 700 легла. Само за МОК „Елаците“ ще са необходими 650 апартамента и 550 легла в общежития.
Проектирането на МОК „Елаците“ е българска работа, но с ценната и неотменима помощ на руските специалисти, затова днес казваме дипломатично: „Главен проектант на МОК „Елаците“ е КНИППИ „Нипроруда“, а консултанти по проектирането са ГИПРОЦВЕТМЕТ (за рудника) и МЕХАНОБР (за обогатителната фабрика), Съветски съюз“.
Христо Ковачев