Историята на геоложките проучвания на находище „Елаците“ е в геоложкия му доклад, който са виждали малко външни хора. Той е преди всичко за специалистите. Когато го видях, стори ми се като библия – свещен свитък от 383 стр., който вече половин век се пази в сейф и се използва само по предназначение. И днес, както и в миналото, продължава да бъде източник на ценна информация. От много употреба е излинял и за да се запази, страниците му са облепени с тиксо.
Рудните пластове на находище „Елаците“
На първата му страница пише: „Комитет по геология при Министерския съвет. Доклад за резултатите от геоложките проучвания на медно-рудно месторождение „Елаците“ – Етрополе, извършено през 1959 – 1968 г. с изчисление на запасите от медна прожилково-впръсната руда по състояние към 1.07.1968 г.
Генерален директор на Държавно стопанско обединение за търсене и проучване на руди, въглища и нерудни изкопаеми: ст.н.с. Ан. Делчев (Подпис).“
Горе вдясно е ударен син печат с едри букви: „Поверително!“ Когато е слаган, информацията в доклада е била държавна тайна. Днес е фирмена…
По-надолу пише: „Главната цел на Геоложкия доклад е да послужи за проектиране и строителство на медодобивно предприятие на базата на месторождение „Елаците“. Третират се всички въпроси, засягащи обосновката на проучените медно-рудни запаси. Геоложките проучвания и технико-икономическата оценка дават характеристиката на крупното месторождение „Елаците“. На неговата база се очаква изграждане на едно от най-крупните медодобивни предприятия в Европа…“
Първи сведения за геоложките формации в Етрополския Балкан дава пионерът на геоложките изследвания на балканските земи – французинът от германски произход Ами Буе (1794-1881). Между 1836 г. и 1839 г. ученият – геолог, географ, картограф и етнограф, предприема експедиция на Балканския полуостров с колеги от различни области на науката и извършва продължителни проучвания.
Ами Буе
През 1837 г. той тръгва на ново балканско пътуване, този път сам. Целта му е източната част на полуострова и по-специално Стара планина. Пътува с кон или пеша от Белград през Лесковац и Трън. В София по това време има чума и той продължава пътя си. „Един служител на най-милостивия Кемал паша ни придружи до Етрополе и ние направихме първата си спирка в едно негово място в село Уселя (Оселна)“ – пише Ами Буе, който изкачва Стара планина край Саранци. Геологът проучва скалните образувания, установява наличието на палеозойски материали и стига до Етрополе, а оттам се отправя за Плевен, като още три пъти ще пресече Балкана и ще стигне до Русе, Бургас, Лозенград…
Ами Буе посещава Етрополе в рамките на втората си мисия в източната част на Балканския полуостров през 1837 г. Карта на посещенията му от www.annales.org
Малко след края на втората си мисия на Балканите, Ами Буе обобщава резултатите от своите наблюдения и през 1838 г. ги публикува под формата на бележки в Бюлетина на Геоложкото дружество на Франция и в Neues Jahrbuch für Mineralogie. Новите резултати значително допълват геоложката картина на България и съседните страни.
Ами Буе пише, че железодобивният занаят е бил с традиции, но към началото на века е западнал. Той отделя значително място в бележките си на Етрополе. „На река Мали Искър – пише той – има една тепавица и друга рухнала постройка, където някога е била топилнята на желязо“.
След Буе австрийският геолог и един от изследователите в България Франц Тоула установява юрски седименти в Етрополско.
Проф. Георги Златарски
Първият български геолог проф. Георги Златарски (1854-1909) публикува данни за разпространението и възрастта на масивните скали в района. Цялостно геоложко изследване на района през 1933-1934 г. прави основоположникът на инженерната геология чл. кор. проф. д-р Боян Каменов, което публикува в труда си „Геологията на Етрополско“.
Преди Втората световна война британска компания установява наличието на злато в местността „Долна Каменица“ край Етрополе и по терасите на река Малък Искър, като проучва терените с травербан, но получените резултатите не са известни.
В наше време, през 2017 г., археологът доц. д-р Боян Думанов от НБУ публикува пилотно проучване „Античен добив на магнетит на територията на общините Етрополе и Ботевград“. Според него на територията на Етрополе и Ботевград има следи от древен добив. Учените определят критерии за търсене на места и предприемат теренни обиколки, при които регистрират и документират много древни места за добив на магнитна желязна руда. Те потвърждават осъществяването не само на древна металургична, но и на древна минна дейност в изследвания район.
Между 1951 и 1954 г. в Етрополско се предприемат планомерни и доста големи по обем геоложки работи от Главна дирекция за геоложки и минни проучвания, става ясно от Геоложкия доклад за находище „Елаците“ на Комитета по геология при Министерския съвет. Започва ги Михаил Константинов, продължава ги Антон Ушев и ги завършва геологът Симеон Калайджиев, доктор на геоложките науки (1929-2009). Направената от него перспективна оценка на медно-порфирното находище става основа за по-нататъшните изследвания и въвеждането му в експлоатация.
Изработена е геоложка карта на Етрополския балкан в мащаб 1:25 000. Отбелязано е впръснатото орудяване в района, разпростиращо се на около 0.9 кв. км. Може би тогава за пръв се появява името „Елаците“, но кой е кръстникът, така и не можахме да установим със сигурност. Предположенията сочат към Симеон Калайджиев, който има решаваща роля във финалното проучване на находището и изготвя окончателния доклад.
Ст. Тракалите изяснява през 1954 – 1955 г. перспективата на баритното находище „Кашана“, намиращо се в района и по-късно то е разработено.
В началото на 1959 г. акад. Йовчо Йовчев, председател на Комитета по геология, посещава орудяване „Елаците“ и дава указания да се започне сериозното проучване. То е възложено на Лакатнишката геологопроучвателна бригада с началник по това време Симеон Калайджиев, по-късно включила се в Софийското геологопроучвателно предприятие. Потвърдено е установеното през 1952 г. медно орудяване и резултатите от геоложкото картиране са обобщени в доклад на геолога Правда Попова през 1961 г. Една година преди това започва геоложко проучване с минни и сондажни способи.
През 1967 г. временно работи рудник „Негърщица“ за добив на злато. Той е близо до днешния открит рудник.
Геоложкото проучване на месторождение „Елаците“ е завършено през 1959-1968 г. от колектив с ръководител инж. Симеон Калайджиев Прякото проучване на обект „Елаците“ е дело на геолози, ръководени от Георги Хаджийски с участието на шест жени – Виолета Борисова, Ц. Недкова, Т. Папазова, Г. Папазова, Р. Ничева, Ст. Шивачева и др. По-късно Виолета Борисова става първият главен геолог на МОК „Елаците“ и ще разказва за многото трудности в онзи период по стръмните урви в суровия Балкан, които е трябвало да катерят със сондите и друга минна техника – влачели ги с трактор по горски пътища, а където не можело с верижната машина – с магарета и на ръце, както през зимата на 1877 г. руските войници и българските им помагачи са теглели оръдията към връх Баба. Със сондите стигали до височина 1600 м и дълбаели сондажи на 800 м дълбочина, докато локализират рудното тяло с размери 1200 м дължина и ширина 200-300 до 750 м. Трябвало да сондират на 5-6 кв. км площ по склоновете на тези стръмни върхове с дълбоки пропасти. Живеели във фургони на геоложкото селище, което се намирало там, където днес е входът на тунела за транспортната лента. Работели в студ и пек, в дъжд и сняг…
Месторождението е проучено главно със сондажни работи. Мрежата на сондажите първоначално е била разположена шахматно 100/100 м, след това – 70/70, за да стигне накрая до 50/50 м. На геоложки обект „Елаците“ са прокарани 74 021 линейни метра сондажи. Минните изработки са малко – 4115 л. м и са в горните хоризонти. Направени са и 10 930 куб. м канавки.
В Геоложкия доклад за находище „Елаците“ е записано, че откритото находище „Елаците“ е с рудни запаси около 340 млн. т. В първоначалния проект за експлоатация са планирани за добив доказани рудни запаси 200-240 млн. тона.
При тези запаси рудникът е трябвало да спре дейността си през 2006 г., но животът му е удължен най-малко с 25 г. от екип от специалисти от Група ГЕОТЕХМИН под ръководството на проф. дтн инж. Цоло Вутов.
Днес, 50 години след строителството и експлоатацията на открития рудник в Етрополския Балкан, може категорично да се каже, че прогнозите в Геоложкият доклад за местонахождение „Елаците“ се потвърждават напълно. А геологопроучвателите и авторите на Геоложкия доклад явно са били повече от добри – доказва го тяхната работа.
В следващите публикации – четете за проектирането и началото на строителството на МОК „Елаците“.
Христо Ковачев