ВЕСТИ
Магията на Св. Петка и неолитното село над Чавдар
15.12.2021 г., Чавдар
Съвместна публикация на Софийски вестник и Goldminebg.eu
Христо ЙОРДАНОВ, Христо КОВАЧЕВ
Александър ВИСОКОМОГИЛСКИ
Цял ден си мисля за Мария. Докато сме из златишките маршрути на нашата православна мисия. Всеки път, щом спрем, решавам да й звънна и все нещо ме разсейва. Решавам, че ще го направя, щом стигна да Чавдар.
Ето го средногорския път! Същият, по който като деца в ладата на баща ми пътувахме към морето, а със сестра ми си припявахме песните на Тото Котуньо, поспирвахме да похапнем туй-онуй, а след задължителната двуседмична морска почивка и после се връщахме с тен и незабравими емоции. Малко емоционално отклонение, докато със Сашо пътуваме… И хващаме отклонението към Чавдар, европейското село на България!
Друм като петолинието на песен се ширва пред нас. Асфалт сред угарта с браздите на човешкото трудолюбие. Миналото лято тук снимах най-красивите слънчогледи. Сякаш позираха като на кастинг за творения на природата!
Залисан в обаянието на чавдарския край, пак забравям да звънна на Мария, а вече се движим към местността Света Петка, по името на преподобната, известна още и с имената Епиватска, Търновска, Българска.
Прочута с нетленните си чудотворни мощи и обща покровителка на Балканите. Те обиколили много места. От родния ѝ Епиват на брега на Мраморно море (дн. Селимпаша, Турция) били пренесени в българската столица Търново. После във Видин. Оттам в Белград Дълго престояли и в Истанбул. Накрая се озовали в Яш (Румъния), където са и днес. Родената в състоятелно българско семейство сестра на митрополита на Мадит Евтимий, още от ранна възраст решила да се посвети на Бога. Първоначално (като дете) правила това чрез благотворителност – разменяла дрехите си с дрипите на просещите деца. После започнала самостоятелен аскетичен живот. Отначало в покрайнините на Константинопол, а по-късно в Йерусалим и Йорданската пустиня. След дълги години на духовен подвиг се завърнала в родния си град, където живяла в уединение до смъртта си. Всичко това се случило през XI век. Останалата приживе в неизвестност и погребана като скитаща странница светица се прочула около век по-късно. Тогава по чудо открили нетленните й и благоуханни мощи, чрез които започнала серия от неизброими изцеления и чудеса, непреставащи и днес.
Обяснимо ли е това място, се питам всеки път, когато идвам и поглеждам надлъж и нашир.
Сякаш и за него Алеко, Щастливецът, някога е изрекъл: Швейцария ли?
А със Сашо паркираме току при храма с името на светицата. Чувам познат глас и виждам Мария, за която цял ден си мисля как ще и звънна. С радост се срещаме и й споделям това – сякаш някаква промисъл ни е събрала в този момент тук.
Мария Цачева е създателят на „българската мечта“. Избрала да се върне със семейството си от далечна Америка и днес си има собствена пекарна „Прованс“ в селото с най-изящните кулинарни произведения. Споделяме си „битките“, които водим за бизнеса си в този момент в „тая трудна България“. Снимаме се. С усмивки. И с вярата, че доброто може да е единно. Обещаваме си го край храма. Той е на хълма Св. Петка, носещ това име от древни времена.
Легендите разказват, че тук по пътя си за Търново, пренощували мощите на светицата. След победата при Клокотница през 1230 г. цар Иван Асен II ги изискал и получил и тържествено ги пренесъл в Търново. Положили ги в специално построен храм, а Св. Петка била обявена за покровителка на града и цялата българска държава. Вероятно оттогава хълмът носи това име, а светицата е закрилница на множество населени места в т.ч. и Чавдар. Осмообразният параклис с ренесансова архитектура и ротондно изпълнение няма много общо с традиционните балкански черкви. По-скоро следва добрите традиции на италианския висок ренесанс от XVI-XVII век. Строител и основен дарител е инж. Никола Мутафчиев. Средства в него са вложили и „Елаците-Мед“ АД, Автомагистрали „Хемус“ АД, „Челопеч майнинг“ ЕАД и община Чавдар. Осветен е на 2 май 2008 г. (Светли петък-Живоприемни източник) от Ловчанския митрополит Гавриил.
А в местността под храма е Неолитното село
И тук даваме думата на човека, който знае историята за неговото съграждане – Христо Ковачев, автор на проекта „Археологически парк „Тополница”:
„Преди 12-на година този хълм бе известен на малцина чавдарчани като място тучно, живописно и с поверието, че вероятно на върха някога е имало светилище… Докато у прочутия предишен кмет на община Чавдар Пенчо Геров не започна да зрее идеята за нещо, което го няма в Средногорието и по-надалече. Той беше намерил цаката на европроектите, печелеше ги един след друг, но все традиционни – пътища, ВиК, благоустрояване… Трябваше нещо, което да отличи селото-община. И то придоби очертания във фантасмагоричното и противоречиво на пръв поглед наименование „Увеселително-развлекателен комплекс „Параклиса” и в един макет на местността, който за пръв път видях в заседателната зала на общината. Средногорският хълм бе възпроизведен в малък мащаб, на върха белееше параклиса „Св. Петка”, наоколо къщички във възрожденски стил и един привързан балон, с който туристите щяха да обикалят околността…
Срещахме се по онова време с кмета Геров като добри земляци и фенове на европроектирането да обменяме мисли и по някоя чаша с отбрано питие. Така един ден му споделих проектната ни идея за неолитното село, което би трябвало да направим в родната ми Златица. Но понеже, поне две кметици й се назландисваха и я гледаха с пренебрежение, харизах му я.
Още като начеващ журналист и редактор на в. „Златишки зов” бях писал за археологическите разкопки на раннонеолитното селище край Тополница и още тогава разбрах колко важно е то за европейската цивилизация. Така вдъхновено говореха тогава археолозите с повтарящи се имена и фамилии Георги Георгиев и Кънчо Кънчев, сетне известни професори по праистория. По-късно те предложиха на новосъздадения изкуствен град Средногорие, обединил Златица и Пирдоп, да направят експозиция в златишката Бояновата къща. Тогава вече бях главен редактор на в. „Средногорски зов” и горещо подкрепяхме експозиционните планове. Но избухна демокрацията и Средногорие се разпадна на съставните си части. Загубиха се и хилядите артефакти, описани и събрани след неолитните разкопки.
Но идеята не се затри, а периодично се връщах към нея, особено след 2005 г., когато усилено започнах да работя по наши оригинални европроекти. Най-напред открих проф. Кънчев и с него започнахме дълги разговори, които продължаваха през годините и все стигаха до задънена улица. Той поставяше условия: да намерим изчезналите археологически находки; да осигурим финансиране на книгата „Чавдар – раннонеолитното селище в подножието на Централния Балкан”, обобщаваща техния научен труд; той и колегите му да имат решаващата дума при изработване на проекта…
Първото и последното условия изпълнихме някак си, за второто обещавахме, като дърти политици, до последния дъх на проф. Кънчев, но и до днес му оставаме длъжници…
Събрах екип, включиха се праисторици, архитекти, писачи на проекти, но без проф. Кънчев, работата не вървеше. Най-напред намерихме „чавдарските чирепе”, както им викаха моите златичани, заровени в мазето на разкапалата се сграда на турския конак. Едвам ги извадихме, всеки момент можеше да се срути. Златишката община се съгласи кметът Геров да си ги прибере, без да разгласяваме причината. Сега като си мисля, като че се явявам се предател на родното ми място, но когато няма ответ на добрите ни идеи, те си намират другаде добрата почва…
После развихме въображаемо проекта на чавдарския терен. Когато отидохме да видим предполагаемото му се място, гледката беше дъхоспираща, както би се изразил Агент Тенев от последната страница. Балканът отсреща беше главозамайващ, енергията течеше от вси страни и се концентрираше на върха към параклиса. Забелязал съм, че така е на светите места – Вселената като че ли се съсредоточава в тях…
Кметът Геров и екипът му приеха проектната идея, в нейното довършване и адаптиране активно се включи днешният кмет Григор Даулов, който още тогава беше един от най-добрите експерти по европроектиране не само в Средногорието.
И понеже във времето фактите се размиват и интерпретират разтегливо, държа да кажа безспорната истина: Археологическият парк „Тополница” е по проект на екип с ръководител Христо Ковачев, председател на УС на Фондация РЕГИОН.БГ. Негова е концепцията, дългата подготвителна работа и „стиковане на разните интереси”. В архива на фондацията се съхраняват множеството документи и разработките по него. Екипът работи повече от пет години и включваше проф. Кънчо Кънчев, арх. Йордан Иванов, които вече ни напуснаха. Проектът бе спечелен от община Чавдар по Програма за развитие на селските райони. Ключова роля за цялостната реализация на проекта имаха Пенчо Геров и Григор Даулов. Изграждането на неолитното селище и на експозиционния център бе на фирма на инж. Никола Мутафчиев, почетен гражданин на Чавдар.
Откриването на парка бе през 2012 г. и проектът бе отличен с първа награда, категория „Туризъм”, в национален конкурс на Програма за развитие на селските райони.
Добре е тези факти да се знаят не само от историята…
Затова разказвам с гордост на тримата си внуци
„Имало едно време, преди 7200 години, когато група неолитни хора харесали района край днешното село Чавдар. Те дошли от Тракийската низина по поречието на Тополница и на десния ѝ бряг изградили първото си поселение. През следващите 280 лета съграждали още шест раннонеолитни селища едно върху друго. Това се случило между 5260 – 4980 година преди Христа. Ахеолозите наричат този праисторически феномен „Култура Чавдар І”. Неговото съвременно представяне е показано в Археологически парк „Тополница”.
Паркът включва терен от около 3.5 дка, Археологически център (сграда за експозиция) с площ 296 кв. метра и реконструкции на жилищни сгради от времето на ранния неолит до ранното средновековие, работилници за производство на каменни оръдия и керамика.
В Археологически център е подредена експозиция и са показани темите земеделие и скотовъдство, лов, събирателство на диви плодове, свързани с живота на хората от Чавдарското раннонеолитно селище. Тук е едно от началата на първата европейска цивилизация, както по-късно формулира днешният акад. Васил Николов, един от най-добрите световни праисторици, започнал кариерата си на разкопките край Тополница.
През неолита се извършва т. нар. „неолитна революция” – земята и едрият домашен добитък се превръщат в основни средства за производство с колосални продуктивни възможности. Извървян е постепенният преход към уседнал живот, от присвояваща към произвеждаща икономика. Развитието на земеделието и скотовъдството е осигурило изхранването на все по-големи човешки родове, обособило се човешкото общество с определен духовен живот.
А селищната могила край с. Чавдар бе открита случайно през 1967 г. при подготовката на терен за засаждане на ябълкова градина в местността „Георгевата воденица”. Спасителните археологически разкопки започнаха през май 1968 г. и с едногодишно прекъсване завършиха през 1980 г. През 1970 – 1971 г. английска експедиция от Кембриджския университет, ръководена от проф. Робин Денъл, проведе спeциални палеоботанически изследвания на терена.
Селищната могила бе разположена на десния бряг на р. Тополница. Тя бе с височина 3,50 м и площ от четири декара.
Поради благоприятните условия в местността „Георгевата воденица” животът, макар и с известни прекъсвания, е продължил от неолита до ранното средновековие, за което говорят останки от римска и славянска керамика…”
В археологическия парк виждате експозиционната зала, шестте неолитни жилища и работилницата за каменни и керамични изделия. На всеки, който дойде тук, му предстои уникалното преживяване да се върнете 70 века в човешката история и да се запознае с живота на неолитните хора. А тези от вас, които биха искали да се потопят в бита на отдавнашните ни предци, могат да преспят в някое от неолитните жилища… Вече двадесетина младежи, включително и скандинавци, изпитаха това удоволствието в нощите, когато нямаше пандемия. Стремежът на авторите на проекта е да покажат автентичните условия за живот през новокаменната епоха, наречена неолит. И мисля, че успяха – доказателство са вече хилядите посетители на това място през последните десетина години.
…А тези дни преди края на 2021 г. Чавдар е Коледното село на България!… Първото, както е първо в не едно и две начинания.