Същинското геоложко проучване на месторождение „Елаците“ се извършва за десетина години, за толкова време е проектиран и минно-обогатителния комбинат, но пък каква забравена и непозната епопея е този процес!
По шаблон пишем: „МОК (Минно-обогатителен комбинат) „Елаците“ е проектиран от КНИППИ „Нипроруда“ (Комплексен научно-изследователски проучвателен проектантски институт по рудодобив и обогатяване, създаден през 1962 г.), България и ГИПРОЦВЕТМЕТ – Москва, а консултант е МЕХАНОБР – Ленинград, Съветски съюз“. И с това изчерпваме цял етап с невидим, а вече и позабравен драматизъм, и с не по-малка отговорност на проектантите, отколкото отговорността на геолози, строители и инвеститори.
Никола Мутафчиев, вторият директор на МОК „Елаците“, а по-късно и на Стопанския минно-металургичен комбинат – гр. Средногорие, го каза най-добре: „Проектът на нашето предприятие е отличен! И тогава, и сега ние трябва да се гордеем, че в България бе създаден един уникален минен комплекс на европейско, а защо не и на световно равнище…“
Силни приказки, хиперболи, самохвалство – ще кажат скептиците. И няма да са прави, защото или не познават явлението „МОК „Елаците“, или нарочно принизяват значението му…
Нека се върнем в края на 60-те години в миналия век и да видим фактите
Геоложкият доклад на месторождение „Елаците“ се работи с пълна сила и с вдъхновение, защото доказва „крупни запаси от руда, в която има мед, злато, сребро и други редки метали“. Първият технико-икономически доклад (ТИД) за експлоатация на месторождение „Елаците“ е разработен от проектантския институт „Нипроруда“ през 1967 г. и е базиран на Геоложкия доклад, който още не е завършен и приет окончателно. Това ще стане през 1968-ма. Геолозите вече са били достатъчно уверени какво съкровище са открили в Етрополския Балкан, а ръководството на българската държава е бързало с изграждане на МОК „Елаците“, което кара геолози и проектанти да работят паралелно. Този зададен по-бърз темп ще се стимулира през периода на строителството; в отделни моменти напрежението ще достига инфарктни нива, казано в преносен мисъл, но и буквално ще се дават човешки жертви, а последната година преди пуска ще бъде обявена за „ударна“. Но за това – по-нататък…
Още първият ТИД доказва категорично – месторождение „Елаците“ може да бъде експлоатирано ефективно, въпреки бедната руда и трудните условия за усвояването му. Според български специалисти тогава само в Нова Каледония, островна държава в Тихия океан, има руда с по-ниско съдържание на мед, която се обогатява, но пък там основният метал е молибден. Оригиналната българска технология е експериментирана и утвърдена в МОК „Медет“ в Средна гора, където находището е подобно на „Елаците”. Елашката руда е бедна, но е много и гарантира промишлен добив за 20 години – още тогава, в края на 60-те години на миналия век, изчислението е направено според общата картина на запасите. Това е достатъчен повод за силна национална радост, но по онова време подобна информация се движи в строго определени кръгове, за да не „изтече“ държавната тайна. Но който трябва, знае и „въпросът тръгва нагоре…“. Следват стъпаловидни обсъждания на различните управленски нива – в стопанското обединение, в министерството, в промишления отдел на ЦК на БКП, докато се стигне до Министерския съвет и Политбюро на БКП.
И както тогава е редно – информацията достига и до съответните институции в „братския Съветски съюз“ (точен цитат от онова време). Не е възможно да се проектира и изгражда голямо предприятие, особено „със стратегическо значение“ (каквото е МОК „Елаците“) в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), без това да се съгласува със съответните представители на съветското държавно ръководство – министри, зам.-министри, отговорни за развитието на цветната металургия и рудодобив. Немислимо е и донесе ред позитиви. Още в геоложкото проучване и в първоначалното проектиране се включват представители на най-добрия руски експертен потенциал в бранша, които продължават да сътрудничат активно по време на строителството, въвеждането в експлоатация и първите години след това. До преломната 1989-та, подир което сътрудничеството по понятни политически причини затихна. По мнението на основни играчи в сътворяването на МОК „Елаците“, на професионално ниво диалогът с руските специалисти е бил много полезен, равностоен и с уважение. Не е имало диктат, освен в случаите, когато неколцина по-висши съветски „консултанти“ са се опитвали да налагат вижданията си за мястото на обогатителната фабрика… Но ще стигнем и до този вълнуващ епизод…
Та руската помощ тогава освен, че е задължителна, е естествена и необходима. Тя почива не само на установени държавни норми, но и на солидния руски научно-технически опит в областта на геоложките проучвания, проектирането, строителството и експлоатацията на подобни минно-обогатителни предприятия. „Партийните директиви”, които определят развитието на икономиките на държавите от социалистическия лагер в този период, прогласяват „достигане на световните постижения и изпреварване на капиталистическите страни в обозрима перспектива”. Така МОК „Елаците“ се вписва в един твърде прогресивен контекст за създаване на най-модерно за времето си предприятие, разбира се в рамките и с възможностите на СИВ. Още в периода на проектиране в българския комбинат се залагат принципи и показатели, които синтезират върховите научно-технически постижения на социализма в тази област.
Като се почне от окончателното изясняване на месторождението с точните характеристики на неговата бедна сулфидна руда; многовариантното анализиране на контурите на кариерата и начина на транспортиране и обогатяване; та се стигне до вида на технологиите и техниката, които са най-добрите за времето си; както и начините за осигуряване на сериозно финансиране дори за мащабите на СИВ. Всички тези проблеми са предмет на отделни дискусии, разработки, консултации в рамките на идейното, техническото и работното проектиране.
Има един интересен факт от онова време – през 1976 г. първият ни партиен и държавен ръководител тогава Тодор Живков се връща от посещение в САЩ, където е участвал в сесия на ООН. Той донася от Америка фотография, направена от сателит и на нея се откроява гигантска синклинала – с медните находища в Мала Азия, Странджа, „Асарел“, „Медет“, през „Челопеч“, „Елаците“ и до „Бор“ в Сърбия. „Видяхте ли, шегуват се българските проектанти, за нас мислят не само руснаците, ами и американците…“ Но това не е всичко от задокеанската визита. Т. Живков носи още една снимка – на „Medet mining“ върху първата корица на американско списание и пита защо не е информиран, че по примера на МОК „Медет“, американците са изградили обогатителна фабрика за усвояване на бедни руди. Веднага свиква бързо и ядосано съвещание – защо той не знае за този „трансфер“ и защо технологията не е продадена, а „заимствана“?! И нарежда специалистите в България, създали „медетската технология“, да бъдат наградени. Набързо ги предлагат за Димитровска награда – най-високото държавно отличие в Народна република България и др. Живков подписва предложението…
„Многовариантният подход“ при проектирането
Има още едно обстоятелство – винаги съм се удивявал на „многовариантния подход” и сума ти обсъждания при проектирането, на „многостранните и задълбочени проучвания” на всеки проблем не само на книга, но и „с обмяна на опит на място“ в близки и далечни държави.
Та при този „многовариантен подход“ колко мислене е паднало, колко писане, чертане, обсъждане, съвещания, експертни съвети, спорове, че и скандали е имало. Невероятно и неизчислимо количество „висококвалифициран интелектуален труд е кипял“ в проектантските колективи, за да се изработят различните варианти на основните обекти. И да се стигне до най-добрите решения, а не до наложени приумици, мотивирани от политически или местнически настроения…
Освен това руски проектантски колективи, особено в ГИПРОЦВЕТМЕТ – Москва за рудника, работят с българските проектанти от КНИППИ „Нипроруда“. Когато са готови по определени теми, те се събират заедно и „стиковат“ проектите си, като се спират на най-добрите варианти. И винаги след оспорвани многочасови дискусии, като са надделявали професионалните аргументи, без значение дали са „руски или български“. Разказвали са ми участници в сбирките как след това на „водка и сельодка“ са стигали до общи позиции на най-горещите проектантски проблеми…
Готовите проекти обикалят за съгласуване и приемане през българските институции – комитети, министерства, Министерски съвет. Основните им параметри отивали за „благословия“ и в Министерството на цветната металургия на Съветския съюз.
„Комплексните доставки“ за МОК „Елаците“ е планирана с участието на ГИПРОЦВЕТМЕТ и МЕХАНОБР, като са предвидени най-новите съветски трошачки, мелници, автосамосвали „Белаз“ на „цени народни“…
От днешна гледна точка това може да изглежда странно, дори неприемливо, но в онези години така се създава „суровинната база на България“, която бе част от „суровинната база на социалистическия лагер.“ С всичките минуси, но и плюсове все пак, на оня „процес на интеграция“.
Как продължава сложният и драматичен процес на проектирането на МОК „Елаците“ – четете в следващи публикации.
Христо Ковачев