ВЕСТИ

– Проф. Гърков, благодаря за отделеното време да проведем този разговор. Изминаха няколко месеца от последната ни среща. Какво се случи в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ оттогава до сега?

– Какво се случи? Въпреки всички предизвикателства, свързани с ковид-кризата и следващите усложнения на обстановката у нас и по света, ние продължаваме устойчиво да развиваме производството, постигаме набелязаните цели и резултати. Изпълняваме и капиталните проекти, по които работим.

Планираните обеми и задачи са осъществени. Постигнати са целите за второто тримесечие на 2022 година, както и за първото полугодие. Продължаваме да изпълняваме затежнението на основната стена на хвостохранилището, работим по дигитализацията на производството, тестваме ново оборудване. Под ново оборудване разбирам изцяло електрически машини и агрегати – електрически челни товарачи, електрически подземен дъмпер, електрическа сонда. Тези проекти се развиват и от следващата година ще започнем да получаваме новите машини.

Бяха извършени тестове за автономен челен товарач, на базата на нашите знания и умения, които придобихме по време на развитието и внедряване в производството на автономния дрон. Оттам излязоха идеи за автономен челен товарач и т.н. Работим за дистанционно управление на определен тип машини, като например добивни сонди и подземен хидравличен чук. Всички тези неща се случват така, както са планирани.
По развитието на персонала, всички видове обучения и квалификационни курсове и надграждане на тези обучения, преминават по план.

– Световната обстановка е сложна, повлия ли това на цените на металите и търсенето им на борсите?

– Да, разбира се, повлия. Няма начин това да не се случва в ситуация като сегашната. Всяко сътресение в световен мащаб или някакъв вид по-голяма непредвидимост в международните отношения – винаги довежда до промяна в цените на металите и в стойността на определени валути. В момента доларът е много силен. И съответно, това се отразява на стойността на металите – те са по-евтини. С други думи казано, това не доведе до увеличаване цените им, дори за някои доведе до спад, както е при един от металите, които ние имаме и произвеждаме от нашия концентрат – златото, то поевтиня. Това, съчетано с увеличените разходи за основни материали, суровини, индустриален ток и т .н., доведе до доста големи предизвикателства пред компаниите от тежката индустрия. Говоря за сектора, в който ние оперираме. Любопитното е, че поевтиняването на този метал не доведе до нарастване търсенето за него в световен мащаб. Цените се увеличават, когато има увеличено търсене и недостиг. И обратното.

– Споменахте, че високите цени на електроенергията Ви изправят пред сериозни предизвикателства, как ги преодолявате.

– Ще си позволя да отговоря на този въпрос, като разкажа малко повече за електрическите машини. Те няма да бъдат въведени изведнъж и трите. Най-напред ще пристигне една, следвана поетапно от останалите две. И нещата ще се случат в рамките на една година. Защо тръгнахме да ги избираме тези машини? Защото много стриктни регулации влизат както на борсите за публичните компании, така и в европейското законодателство, което рано или по-късно ще намери своето отражение и върху българското законодателство и изисквания. Това е свързано най-вече с въглеродния отпечатък и отделянето на въглеродни емисии. Догодина влиза регулация, която отправя много високи изисквания към подземното минно оборудване и какъв обем въглеродни емисии изпускат двигателите на машините.

Нашите вече тествахме с независими лаборатории. Като говоря за независими, имам предвид извън Европа. Тъй като на Стария континент няма лаборатории, които да мерят точно този показател, до такава точност, каквато е необходима според новите изисквания на новото законодателство. Беше голямо предизвикателство за нас да намерим такава лаборатория. Наехме оборудване от САЩ, което европейска лаборатория ползва и дойде, за да измери отделянето на въглеродни емисии от двигателите на подземната техника. Към момента нашите машини отговарят на изискванията. Но това рестриктивно законодателство ще продължи да се развива в такава все по-ограничаваща посока. По тази причина ние тръгнахме да използваме електрически машини, които са на батерии.
В момента в Европа само в още един рудник – в Швеция, се правят такива тестове. Предстои това да се направи в рудник и във Финландия. И това са трите водещи рудници, които прилагат ново качество и иновации в подземния добив. От друга страна, цените на електроенергията оказват огромно и то негативно влияние върху производството ни. Правителството предприе мерки за намаляване тежестта на цените на електроенергията върху бизнеса, което ние оценяваме, но въпреки това, за времето от този период на миналата година до сега, те са два пъти и половина по-високи.

Как сме отговорили ние на това? Преди няколко години започнахме изпълнението на програма за оптимизиране на производството и производствените процеси. В резултат на предприетите мерки имаме намаление на потреблението на електроенергия като цяло, без да сме очаквали това, което се случи. Всъщност, ние вече въведохме в експлоатация нови стъпкови флотационни реактори, оптимизирахме управлението на различните електромашини с плавен пуск и плавен стоп, което се отразява много добре на нивото на енергопотреблението на нас, като компания. И ни помогна да посрещнем високите цени на тока по-подготвени, без да знаем какво ни предстои.

Високите цени на електроенергията се отразяват много на наличността на оборудването, на наличността и снабдяването с резервни части и материали. Немалко компании или ограничиха производството си, или го преустановиха.

– Мисли ли сте да реализирате проект за изграждане на собствена фотоволтаична централа?

– Това е една от посоките, в които гледаме. Но ние не притежаваме земя, за да изградим такава централа. Идея, която разработваме и проучваме, е в бъдеще, когато приключи експлоатацията на хвостохранилището, да изградим фотоволтаична централа там. Но, за да се случи това, трябва законово много неща да се променят в страната. Може да имаш желание да направиш такава стъпка, но е необходимо и държавата да ти подаде ръка, като облекчи законодателството и разрешителните режими в тази област. Искрено се надявам това да се случи скоро.

– В началото казахте, че работите по някои проекти, какво още Ви предстои в следващите месеци?

– Споменах, че ни предстои да довършим затежнението на основната стена на хвостохранилището. Освен това, трябва да сме много отговорни и прецизни при подготовката за въвеждането на новото електрооборудване, което е иновативно за страната. На нас ще ни трябват друг тип специалисти и поддръжка. За развитие капацитета на СМАРТ-центъра са ни необходими кадри с нови знания и опит. С изнасяне управлението на подземния хидравличен чук в СМАРТ-центъра, миньорският труд вече ще бъде дистанционен. Естеството и качеството на работната среда се променя. Това е пилотен проект както за самия хидравличен чук, така и за останалите машини. Нашата дългосрочна цел е да имаме минимално хора в рискова среда и максимална степен на автоматизация и дигитализация на производството. Иновациите за нас не са само модерни приказки. И ако някои иска да види как се случват иновации в голям мащаб, да заповяда при нас, в Челопеч и в другия ни рудник „Ада тепе“!

– Отношенията Ви с и общините се развиват положително. В какви посоки сте насочили съвместните си усилия?

– По-скоро, продължаваме да ги насочваме към това, което предварително сме договорили и е в пълен унисон с ценностите на компанията – здравеопазване, образование и инфраструктура. Разработихме и създадохме за Средногорието – общините, в които развиваме дейността си Челопеч, Чавдар и Златица, Фонд за подкрепа на микро, малки и средни предприятия. Целта ни е да стимулираме бизнес, който да е изцяло независим от миннодобивната индустрия. Независимо дали има или няма такова предприятие. Тази идея най-напред беше осъществена в Община Крумовград и започна да дава много добри резултати. Надявам се аналогични или по-добри, ще даде и тук. Но още сме в началото, тази година е първата истинска работна година за бизнесите, които вече са създадени.

В Община Крумовград, независимо от миннодобивната индустрия има разкрити 102 работни места и то през двете „ковид“ години. Очакваме и тук да са не по-малко. Има няколко интересни бизнес проекти, които вече се осъществяват. В момента се прави обратната връзка – споделянето на опит от авторите на идеите, за да видим докъде сме стигнали. За подобно начинание се иска преди всичко добра идея, която да бъде „жива“, да има смисъл да се предлага, да е осигурен пазар за продукцията или услугите, желание тя да бъде осъществена и не чак толкова много пари…

– Един въпрос, за който в последните седмици писахме доста, но, все пак, ще попитам. Наскоро открихте музей на златодобива в Крумовград. У нас не се случват често такива събития. И ако трябва да го кажа по друг начин – какво е посланието Ви към хората с този проект?

– За този проект има две причини да го направим, като всяка една от тях, е достатъчно важна, значима и смислена, за да се осъществи. А когато са две – е още по-важно да се случи. Едната е задължение по концесионния договор. Дори да нямахме това задължение обаче, пак щяхме да го направим, защото има и емоционална стойност. Няколко години по ред „Ада тепе“ беше най-големият археологически обект в страната. В проучванията и работата по създаването на музея ние сме инвестирали над 5 млн. лв. Заедно в партньорство с Националния археологически институт и музей при Българска академия на науките и Община Крумовград, осъществихме проекта. Заслужава да се отбележи, че той се случи в т.нар. „ковид“ години. И най-хубавото е, че изцяло се доверихме на хора, които са специалисти в тази област, те направиха нещо много иновативно, интересно и смислено.

На откриването присъстваха множество водещи археолози в страната. Обратната връзка от тях е много позитивна. Нещо подобно не се е случвало у нас през последните десетилетия. Другите, които само влизаме и гледаме експонатите, особено децата, бяхме впечатлени и силно заинтересовани към наследството ни от преди над 3500 години. Как са живели хората тогава и какво е било търсено. Оказва се, че всъщност, ние сега правим същото по подобен начин, разбира се със съвременни технологии. Изминали са толкова много години, но процесът е аналогичен. Търсенията и нуждите на хората тогава и сега са аналогични. Да видиш една лъжица на около 2500 години, едно вретено или слитък метал, сравнени с използвани днес, няма голяма разлика.

Каквото и да се говори, човешката цивилизация се базира на едно нещо – експлоатиране на природните ресурси и трансформирането им в полезни за хората неща. Без природните ресурси ние просто няма да съществуваме, няма да оцелеем и седемдесет години, да не говоря за седем хиляди, ако се свърши или спре, това, което в момента е налично под формата на метали, суровини, горива, енергия…

– Отмина Денят на миньора. Той Ви донесе две престижни награди. Разкажете повече за стъпките, които сте извървели, за да получите това високо признание.

– За двете награди ще говоря общо. Те са резултат от нашите дългогодишни усилия в посока на развиване и опазване на хората. Няма значение дали е местна общност, нашите служители, университети или подобряване благосъстоянието на хората в районите, в които работим. Така бих обобщил оценката и признанието на журито и ръководството на Българската минно-геоложка камара. Наистина, за нас това са много важни награди, защото са точно в сферите здраве и безопасност и околна среда, в които целим да променим обществото, поне там, където развиваме своята производствена дейност.

– Накрая, Вашето пожелание към екипа и колектива, който ръководите и хората от региона.

– Най-напред им пожелавам здраве, след това – пак здраве, и отново здраве. И в допълнение на здравето – ние, като хора, и то не само в региона, да обърнем повече внимание на основите на човешките взаимоотношения, на общуването. Дори на това, как се обръщаме един към друг. Истинските добри резултати идват само благодарение на труд, много усилен труд, четене и учене. Развитието ни в бъдещето в полза на нас самите и на хората като цяло, зависи от това, как се трудим и какво даваме на другите от себе си.