В началото на седемдесетте години на миналия век в проекта на Минно-обогатителния комбинат „Елаците“ се стига до остър сблъсък на двата основни варианта – „А“ и „Б“. Първият вариант постановява: „Никакво разделяне на комбината!“. Точно тези думи добиват популярност като израз на официалната позиция, защитавана от министър Георги Павлов и влиятелния руски специалист Зиновий Полуй. Това означава обогатителната фабрика да бъде до рудника в Етрополския Балкан!

Вариант „Б“ предлага обогатителната фабрика „да слезе“ в полите на Балкана. Това е предложението на повечето професионалисти, сред които са и Асен Алексов, както и Радко Станчев, директор на „Нипроруда“, Боян Табов, главен инженер на института по това време. Зам.-министър на машиностроенето и металургията и генерален директор на ДСО „Металургия и рудодобив“ вече е инж. Серафим Илчев, „крупен стопански ръководител с голям принос за развитието на отрасъла“, както пише в една от биографиите му. И това е вярно, заедно с характеристиката, че „той се изявява като много силна и подготвена личност с умение да прокарва прогресивни решения“. Своят девиз „Специалистите решават!“ прилага на практика гъвкаво, но настойчиво в битката между вариантите „А“ и „Б“. Дава „картбланш“ на Асен Алексов и колегите му – над 120 специалисти, ангажирани в новата фаза от проектантската епопея на МОК „Елаците“, да разработят възможните варианти на основните обекти и да предложат най-удачните… Чак след това ще се обсъжда кой ще победи – „А“ или „Б“.

Разработват основно три проблема: 1) транспорт на рудата; 2) водоснабдяване за обогатяване на рудата; 3) хвостохранилище.
Вода в Етрополско няма достатъчно. За да се осигури процесът на обогатяване, ако фабриката е на рудника, трябват 1200 л/секунда или 35 млн. куб. м вода годишно! Откъде да се вземат? Поддръжниците на вариант „А“ предлагат язовир тук, язовир там, „ама от мъгла вода става ли?“, питат опонентите и виждат, че освен с помпи от река Тополница, друг изход няма, но излиза прекалено скъпо! Водата трябва да се вдига от 600 на 1600 метра височина и е нужна 12 мегавата мощност за помпените станции.

Къде да се разположи хвостохранилището, когато в Етрополско скалата е предимно карст, отпадъкът може да потъне и да избликне някъде по Искърското дефиле, примерно… Има опасност да се замърси Етрополско, че и Правешко, не дай Боже, родното място на Тодор Живков… Намират терен край Видраре и Джурово, ще бъдат залети значителни площи обработваема земя, първото село ще е изцяло потопено, а второто – отчасти, хвостопровод 32 км – пак скъпо и опасно за природата! По едно време етрополските ръководители се хващат за мнението – нека фабриката да е при рудника, а хвостохранилището да иде от другата страна при Тополница… Нищо, че ще трябва над 10 км хвостопровод през Балкана или в тунел през него! Етрополските първенци са много активни зад МОК „Елаците“ да седи „Етрополе“. Та нали градът им е на 12 км от предприятието! Местният им патриотизъм не знае граници, имат примера на Правец, а и Георги Павлов им е земляк, заедно с други активни борци против фашизма, между които безспорно най-ярка е Митка Гръбчева с партизанското име Огняна, която не е родена в града, но го чувства като свой, защото от Етрополе е мъжът ѝ ген. Димитър Гръбчев; той също е бил партизанин, 18 години е шеф на митичното Управление за охрана и безопасност (УБО) към Държавна сигурност, осигурявало спокойствието и комфорта на управляващите тогава… Говори се, че на няколко пъти Огняна занимава с въпроса къде да бъде управлението на МОК „Елаците“ и Янко (партизанското име на първият партиен и държавен ръководител тогава др. Т. Живков). И първата регистрация на МОК „Елаците“ на 11.2.1975 г. е в Етрополе. А 10 години по-късно предприятието е изкуствено разделено на две… Макар че е прекалено да товарим само Огняна с тези беди… След и преди нея много други ръководители имат решаващата думата за това „териториално планиране на икономиката“…

Ключовият проблем е транспорта на рудата. Ако обогатителната фабрика е на юг под Балкана, рудата да се кара с въжена линия, с жп-транспорт, с автомобили или с гуменолентов транспортьор през тунел – по четирите варианта се правят проучвания, изчисления, сблъсък на мнения за изпълнимост и икономическа ефективност… Пак сметки, експертизи, експерти съвети, спорове…
Най-напред отпада вариантът с въжената линия – голямо разстояние, ветрове, снегове, не е надеждно да се транспортират 8-10 млн. т. руда годишно. ДСО „Български държавни железници“ категорично не приема проекта за жп-линия до рудник „Елаците“. За автотранспорт – нов път през Балкана трябва и икономически не е изгодно… Остава тунелът по най-късото трасе от рудника до фабриката, който най-напред е замислен за хвостопровод. И започват детайлни проучвания. Проектант на гумено-лентовия транспортьор (ГЛТ) е Интрансмаш. Съставят списък със 103 ГЛТ по света – от половин до 13 км, като най-дългата е в Нова Каледония, откритите са повече от закритите. Правят сериозен анализ и 2/3 от списъка отпадат.

През 1971/2 г. екип в „Нипроруда“ проектира три варианта на тунела с ширина на платното 800 мм, 1000 мм, 1200 мм. Търсят най-късото разстояние от рудника до обогатителната фабрика и карфицата се забива в картата над село Мирково.
Определят формата и сечението му на 13 кв. м при основа 3,25 м, вертикал 4 м, които гарантира устойчивостта на галерията с дължина около 6,5 км. Питат геолозите какви са скалите в тази зона под Челопешка баба, отговорът е: „Само Господ знае… “ Но като прокопаят тунела ще се установи геологията на района, която се познава само от разработката на рудник „Челопеч“. И ще се види дали няма още руда в тази зона… И пак смятат до премаляване. Но е вълнуващо да проектираш нещо, което е уникално и решава рационално проблемите за транспорта на рудата и за мястото на обогатителната фабрика, а чуждестранните корифеи в бранша ти ръкопляскат не без завист…

Екипът от „Нипроруда“ и колегите им от Интрансмаш продължават да смятат взаимната зависимост на ефективност и сигурност със страх, не е шега работа да гарантираш транспорт на 10-14 млн. руда годишно за поне 30 лета напред, трябват яка и сигурна конструкция, лента, механизъм за задвижване… Установяват, че теглото на рудата при пълна лента от 6700 м е 500 кг на линеен метър или общо 3350 т. Плюс теглото на лентата е равно на 35 т! И този товар трябва да се движи с оптимална скорост години наред при наклон 2 на 1000! Скоростта на лентата и тя е многовариантна – накрая се спират на 3,2 м/секунда и 2100 т руда на час. Няма лесен проект на МОК „Елаците“, но този е сред най-трудните… Конструкцията на ГЛТ я проектира екип, начело с отличните специалисти Петър Станев и Герго Иванов, като по-късно ще я изработят българските машиностроители от гр. Дебелец. Електрическата част, която включва 2 електродвигателя с 420 киловата мощност и един по-малък, е комплексна доставка от тогавашната Германска демократична република.

Идва им до гуша от сметки и чертежи, от спорове, нерядко прерастващи в скандали. Искат консултация най-напред от френска фирма, проектирала и построила лентата в Куба. Каца в София главният ѝ инженер, проучил основните параметри на нашия проект за тунел и ГЛТ. Французинът е учтив и сдържан: „Господа, ние имаме голям опит при тези съоръжения, можехме да изработим и да изпълним проекта, но видяхме, че вие сте се справили много добре и нямате нужда от нас… Ние се наемаме да осигурим лентата, ако приемете ширината на платното не 1200 мм, както предлагате вие, а 1000 мм. Разликата в цената може да бъде нашия хонорар, ако не възразявате…“
„Мосю, – отговарят му в неговия тон, – ние проектираме ГЛТ за 10 млн. т, които в перспектива ще стигнат 13-14 млн. т, затова предпочитаме лентата да е 1200 мм…“
Отговор, значително по-емоционален: „Оттеглям предложението си, действайте, на прав път сте, ние ръкопляскаме!“
За да се застраховат, канят и професор от Западна Германия, известен специалист по ГЛТ, консултант на фирмата КОНТИНЕНТАЛ. Той е прям и делови – много добре сте се справили, от мене имате два елемента; 1) захранването и 2) обръщането на лентата, което е особено важно за нейната устойчивост на износване.

Оттук нататък за Алексов и компания няма спирачки – доказват ефективността на ГЛТ с една цифра: 16 стотинки за тон/километър транспортирана руда. Само неговите хора и специалистите от Интрансмаш знаят „колко бачкане сме избачкали докато стигнем до тия 16 ст.“ За сравнение – т/км с автовози излиза 47 ст., без да се смята прокарване на нов път през Балкана…
За да си проветри главата, Алексов тръгва пеша от Буново за Мирково, оттам стига над Златица и опира до комина на МДК… Сам! Писнало му е от проектанти, Полуйци, Павловци и техните послушници… Вижда 3 подходящи места за обогатителния комплекс – над Мирково или над Таушан тепе, в местността „Черешака“ над Златица и над МДК. В край сметка тунелът определя къде да бъде флотационната фабрика… Това може би е най-хубавата разходка в живота му…

Както има много време за проектиране – цяла петилетка!, изведнъж се оказва, че годините са минали в разработване на варианти, спорове и експертни съвети, а работни проекти няма. Годината е 1973. Експертният технико-икономически съвет, назначен със заповед на генералния директор на ДСО „Металургия и рудодобив“, заседава от 7 до 12 февруари, после от 12 до 26 март и завършва на 6 април! Разглежда се Комплексен идеен проект на МОК „Елаците“ изготвен от проектантските институти „Нипроруда“ (главен изпълнител) и подизпълнителите ГИПРОЦВЕТМЕТ – Москва, Енергопроект, Водпроект, Интрансмаш и Пътпроект. В многодневните дискусии участват между 28 и 34 специалисти. Докладват проектантите Асен Алексов, Петър Щирков, Димитър Коков, Кирил Чобанов, Асен Трайчев, Благой Благоев, Божидар Христов, Иван Царев от „Нипроруда“; Георги Петров, Страхил Николов, Иван Пейков и Павлина Тодорова от Енергопроект; Димитър Трифонов от Водпроект; Петър Станев от Интрансмаш; Ивания Гаврилова и Велислав Доперлиев от Пътпроект.

Това е Комплексният идеен проект, за който стана дума по-горе, че е обсъждан на 9.7.1970 г. и доразвиван в основните си елементи повече от две години. Най-новото е, че са преработени генералната сметка и технико-икономическата част, като се представя икономическа обосновка на вариантите „А“ (225,8 млн. лв) и „Б“ (223,4 млн. лв), за разположение на обогатителната фабрика. И стойността на капиталовложенията е в полза на „Б“.
Разработен е специален Технико-икономически доклад за комплексно използване на водите в Златишко-Етрополския район. Според определените нужди за промишлено водоснабдяване и земеделие са съставени 4 схеми и 18 вариантни решения. За МОК „Елаците“ се предвижда оборотно водоснабдяване и вода от язовирите „Душанци“ (вкл. с прехвърляне на вода през Балкана) и „Малък Искър“ (да се построи). По-късно тези варианти ще отпаднат и ще се стигне до съществуващия язовир „Жеков вир“.
По задание на ДСО „Металургия и рудодобив“ е изготвен нов вариант на пътя Златица-Етрополе с пътен тунел под билото на Стара планина, обединяващ водопровод, хвостопровод и пътя. Стойността му е 39 млн. лв, от които 27 млн. за пътния тунел.

В заключение на този раздел се предлага да се приеме вариант „Б“ за обогатителната фабрика, тъй като при него капиталовложенията за подобекти хвостохранилище, хвостопровод и водоснабдяване са на стойност 39 млн. 480 хил. лв срещу 56 млн. 196 хил. лв за вариант „А“. Експлоатационните разходи също са в полза на вариант „Б“.
В хода на разискванията се „оформя предложение на част от членовете на Експертния съвет за площадка на обогатителната фабрика североизточно от с. Мирково, като тунелът за хвостопровод, както е по вариант „А“, да се трансформира в тунел за подаване на предварително натрошената руда, с което се цели да се намалят капиталните вложения…“

И битката между тях отново се разгаря. На едно от заседанията на Експертния съвет Асен Алексов се изказва в определеното време кратко и аргументирано – вариант „А“ е неефективен и опасен за природата; вариант „Б“ с тунел за ГЛТ и фабрика над село Мирково е най-ефективен за МОК „Елаците“. Решението на трите основни проблема – 1) транспорт на рудата; 2) водоснабдяване за обогатяване на рудата; 3) хвостохранилище е в полза на вариант „Б“…
Бомбата е хвърлена, мълчанието е гробно. Ще падат глави… Но вместо уплах и подчинение, само 7 души се подписват под вариант „А“, повечето са с особено мнение…
На 6 април 1973 г. този Експертен съвет отново не взема решение кой от двата варианта да се разработва – „А“ или „Б“. А времето тече и натискът откъм високите етажи на властта се засилва да се започне строителството на МОК „Елаците“.
Георги Павлов е свален от поста министър на химия и металургия „поради преминаване на друга работа”, както се казва тогава. Той е изпратен за председател на Комитета за научно-техническо сътрудничество, а по-късно и на Комитета по опазване на околната среда. Но Полуй остава и продължава да защитава вариант „А“. Позициите на Серафим Илчев с неговото „Специалистите решават!“ се засилват…

На посещение в България пристига делегация, начело със съветския зам.-министър на цветната металургия Владимир Николаевич Костин. Тогава в онзи важен ден през 1973 г. с него е и Полуй. Обикалят Средногорието с четирите медни рудника („Челопеч“, „Медет“, „Елаците“, „Асарел“) и медодобивния комбинат, който плаче за нова технология, но българските специалисти клонят не към руската, а към японска или финландска… Вечерта ги посрещат в профилакториума на металурзите край язовир Душанци. Викат Боян Табов, главен инженер на „Нипроруда“ и Асен Алексов да докладват за проекта на МОК „Елаците“. Представят вариантите „А“ и „Б“, като и двамата са за последния. Полуй се опитва да влияе на началника си, но Серафим Илчев авторитетно се намесва в подкрепа на колегите си. Накрая Костин поздравява българските специалисти: „Молодцы!“ и с това епичният спор е решен на думи…

На 30 декември 1973 г. Николай Семков, зам.-директор на „Нипроруда“ и Алексов са изстреляни от Серафим Илчев за Москва. Носят протокол от 3 точки за МОК „Елаците“, написан на руски: „1. Площадка Открит рудник – в Етрополския Балкан на базата на месторождение „Елаците“. 2) Обогатителна фабрика на площадка „Мирково“. 3) Тунел с ГЛТ за руда свързва двете площадки.“
Съвещанието при Костин трае 5 минути. Сред присъстващите са директорите на ГИПРОЦВЕТМЕТ (застъпник на план „А“) и на МЕХАНОБР (за план „Б“). Костин казва: „От днес изпълнявайте следните решения…“ и чете протокола на българите… Изказвания не се предвиждат. С това и документално е сложена точката на битката между вариантите „А“ и „Б“ и на проекта „МОК „Елаците“ е дадена „зелена светлина“, както пишеха тогава журналистите… В 16 часа същия ден двамата радостни българи се качват на самолета за София…

Христо Ковачев