ВЕСТИ
СИМБИОЗАТА МЕЖДУ ЕСТЕСТВЕНИЯ И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ
7.10.2021 г., Христо Ковачев
Челопеч – Крумовград – София
Проф. д-р инж. Илия Гърков участва във форума „Бизнесът и регионите – Трансформацията“, организиран от Българската стопанска камара и списание BGlobal. Негово изказване беше едно от най-впечатляващите и екипът на goldminebg.eu получи съгласието му да го публикува. По скромната ни преценка – заслужава си да бъде видяна поредното силно послание на един от нашите най-близки партньори.
Проф. д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент на Дънди Прешъс Металс, изпълнителен директор дружествата на ДПМ в Челопеч и Крумовград
Преди 17 години Дънди Прешъс Металс придоби в Челопеч банкрутирало предприятие с огромни задължения. Днес ние сме една от водещите компании в света по внедряване на дигитални технологии в минния добив. Тези иновации не са самоцел, а водят до по-добри резултати. Преминахме през трудна трансформация и успяхме да направим промяната устойчива, което означава, че няма връщане назад – вървим само напред. Да, някой с по-бързи крачки, други с по-бавни темпове. Целта е как да станем по-бързи и ефективни и върху това работим.
Едно от доказателствата, че сме на верен път е интересът към Дънди Прешъс Металс Челопеч. През последните три години преди вируса – така вече се дели животът: преди и след вируса, та за това време в Челопеч ни посетиха 372 компании от тях само 17 български. За нас е удовлетворение да виждаме как след като сме споделили нашият опит, колегите започват да го прилагат. Продължаваме да получаваме запитвания по имейлите си за определени производствени теми и ние споделяме познанията си без да ги крием като фирмена тайна. Един от основните поставяни въпроси е как сме постигнали скоростта, с която устойчиво трансформирахме компанията ни, и то в тези тежки времена. Всъщност, ние извоювахме едни от най-големите си успехи точно в най-трудните пандемични условия. Успяваме, защото възприеме кризата като предизвикателство и възможност, а не като задънена улица. И това не е повторение на познатата формула, това е нашият начин на мислене и действие.
Ето например един от последните ни много важни проекти – дигитално управление на минното производство. Започнахме със самообучаващ се интелигентен дрон, който разработихме заедно с американски стартъп. Това е първият дрон, който се използва индустриално в подземни условия и вече успешно работи в рудник „Челопеч“. Следващата стъпка е да накараме големите минни машини да действат самостоятелно. Първите тестовете с една 45-тонна машина преминаха много добре и сега планираме изпитания в производствени условия. Представете си тази 45-тонна машина, при която идва операторът и само за 4-5 минути я „запознава“ със задачите, маршрута, все едно, че прави инструктаж и след това само контролира нейната работа.
Всъщност това е трансформация чрез дигитализация, така както ние я разбираме – нашите хора да се освободят от безсмислените, еднотипни действия, за да използват времето си да мислят много повече главата си, а също да могат повече да правят това, което им е интересно и полезно. Нали си представяте операторът с 7-часова работна смяна да „работи“ само пет минути… Това е съвършено различна ситуация, по която ние мислим как най-добре да оползотворим новите възможности. Тази симбиоза между естествения и изкуствения интелект е сред най-перспективните насоки на модернизацията и ние се стремим да я следваме енергично и целенасочено.
Темата за електроенергията напоследък става все по-гореща. Цената ѝ скача ежедневно и все нагоре. Но за нас грижата как да използваме ефективно енергията не от днес. Преди няколко години започнахме лабораторни изпитания на една много добре представяща се технология, така наречените стъпкови флотационни реактори (СФР-ри). С тези машини се извличат полезните минерали от общата минна маса, защото знаете, че не всичко е мед и злато или олово и цинк. По-голямата част е ненужно, инертно и то отива в отпадъка. Тези СФР-ри в лаборатория работят много добре, една канадска иновативна компания ги разработи.
Опитали се в няколко държави в света да ги приложат в индустриални условия, но не съвсем успешно. Това изисква много обучение на хората и висока технологична дисциплина. Те се изненадаха, когато ние поискахме СФР-рите им, защото се знае какво е реномето на Балканския регион, по-скоро сме известни с други неща, не точно с технологичната дисциплина. И учудихме минния свят, че ги поканихме да работя тук при нас в Челопеч, в България, и то не просто да се правят лабораторни изпитания, а да се изпробват в реални производствени условия. Постигнахме показатели над планираните. Само за сравнение – за определен обем продукция преди това ни трябваха по класическия начин 286 киловатчаса електроенергия, а сега ни – само 22 киловат часа. При предишната технология енергийна натовареност е 100%, при новата – при най-голямо натоварване – 40%. Това означава ефективност при работа в оптимален режим.
Но не смятайте, че при нас всичко е лесно, както го разказвам. Трудностите, напрежението, проблемите, повечето външни, са в ежедневието и в главите ни. На едни повече, на други по-малко, но това е животът, въпросът е да не се поддаваме на стреса, а да го управляваме превантивно. И по тази тема има ново познание, което използваме практически. Захващаш се с нещо важно, тръгваш да го правиш, тестваш, падаш, изправяш се продължаваш към следващото и следващото…
Известно е, но не е лесно постижимо, че на бизнеса най-много му е необходима сигурност, за да може да се развива устойчиво, да има смисъл от инвестицията, която трябва се върне с печалба. Това е истината. Ние изградихме ново минно предприятие край Крумовград – мината „Ада тепе“, обогатителна фабрика и уникално съоръжение за съхранение на отпадъците след флотацията. Това е първият новопостроен рудник в България за последните 40 години. Фактът говори, че не е лесна тази работа. Знаете ли колко време минава от началото на един минен проект до осъществяването му в действителност и въпросът е защо – на нас ни отне 17 години. Да се сравним с една от 10-те топ страни в света, където много хора искат да емигрират – Австралия, там съм живял и работил. В зависимост от големината на проекта, този разрешителен режим е между две седмици до три месеца. Сравнете тези 17 години, бавни и мъчителни в някакво отношение, спрямо три месеца… Ние не се отказахме и резултатът вече 2 години след официалния пуск е много добър.
В рудник „Челопеч“, един модерен подземен завод
Първият дрон, който се използва индустриално в подземни условия, вече работи в рудник „Челопеч“
Машините и хората работя в синхрон в рудник „Челопеч“
„Ада тепе“ – първият новопостроен рудник в България за последните 40 години
Дънди Прешъс Металс Крумовград от птичи/дронски поглед