Нека да персонифицираме участниците в този сложен и много съществен творчески процес наречен „проектиране“, продължил от 1967, та до 1980 г.
Главните проектанти на МОК „Елаците“ се знаят добре – това са инженерите Георги Станков (зам.-главен инженер по обогатяването на „Нипроруда“), Христо Христов, Асен Алексов. Заедно с тях работят инженерите Кирил Чобанов (открит рудник, който продължи да участва активно и компетентно в проектирането до последния си дъх), Рада Балевска (ъгъл и устойчивост на рудничните бордове), Румен Харизанов и Петър Щирков, Катя Маркова и Добрин Раднев (по обогатяване), Христо Костов (главен корпус на обогатителна фабрика), Младен Керифейски (цеховете за едро, средно и ситно трошене), Димитър Коков по електрофилтрите. Вариантите за хвостохранилище проектират инженерите от Енергопроект Страхил Николов (главен проектант), Енчо Златарев. Проф. Христо Абаджиев и инж. Асен Карадимов имат оригинален принос със свои признати изобретения за изграждане хвостохранилище „Бенковски“ 1 и 2. Дават своя принос и инженерите Петър Марков – работи по проектите за енергоснабдяване, Емил Митев – за автоматизация, Христо Стамболиев – пътища, Петър Близнаков – жп транспорт.
Активно участват в проектирането и двама учени, които по-късно заедно с инж. Цоло Вутов ще създадат ГЕОТЕХМИН – проф. Величко Стоянов по схемата за сондажи и взривяване, ъгъла на бортовете на открития рудник и проф. Димитър Субашки по схемата на обогатяване във флотационната фабрика.
Не бива да пропускаме и участието на инженерите: Николай Семков, зам.-директор на „Нипроруда“, Борис Виранев, зам.-главен инженер на института, Цанко Василев, началник отдел „Обогатяване“ в ДСО „Цветна металургия и рудодобив“.
Генералният план на рудника е дело на инж. Пенчо Пашов, а на обогатителна фабрика – на инж. Антон Филипов и Рилка Розанова. Авторският надзор се осъществява от инж. Георги Зумпалов, заедно с инж. Радко Станчев, инж. Кирил Ангелов, Христо Костов, Иван Мамихин.
По време на проектирането директори на „Нипроруда“ са последователно ст.н.с. Трайко Милев и проф. Киряк Ковачев, които твърдо стоят зад вариант „А“. В последната фаза от изграждането на комбината и в началото на производствената му дейност директори на българския проектантски институт са инж. Радко Станчев и ст.н.с. Иван Илчев. Всички те имат своя принос за намирането на верните решения за създаване на МОК „Елаците“.
Инж. Боян Табов, част от екипа, проектирал и изградил комплекса „Мед“ в Средногорието.
Много съществена е ролята на инж. Боян Табов за създаването, пуска и развитието на предприятието. Още като зам.-директор на МОК „Медет“ той участва в експертни съвети за дългото проектиране на „братския комбинат“. Като главен инженер на „Нипроруда“ от 1977 г., в преките му задължения е да координира целия сложен проектантски процес на МОК „Елаците“. Дотолкова се вживява в тази работа, че по-късно съпругата му Елена, също минен инженер, ще каже: „Елаците” стана любимата рожба на Боян …“ За семейство Табови е безспорно, че вариант „Б“ е по-добрият. Те го обсъждат и служебно, и семейно и ще се борят за неговото реализиране всеки според възможностите си.
Инж. Табов е част от мощния мозъчен тръст, замислил, проектирал и изградил комплекса „Мед“, включващ „цветните“ минни и металургични предприятия и който днес е един от печелившите сектори на българската икономика. За проектиране на технологията за усвояване на медно-молибденовото находище „Медет“, заедно с група специалисти, през 1976 г. той е удостоен с най-високото българско отличие тогава – лауреат на Димитровска награда. Оказа се, че Боян е съхранил част от копията на най-важните документи от проектирането на МОК „Елаците“ и в продължителните ни разговори двамата с Елена внесоха много съществени акценти в настоящата история… Боян Табов приживе подкрепяше от все сърце работата по Летописа на „Елаците“, но не доживя да го види завършен – отиде си през септември 2010 г.
Инж. Асен Алексов, един от главните проектанти на МОК „Елаците“, който продължи да работи за изграждането и експлоатацията на комбината.
Асен Алексов е друга важна фигура в проектирането, изграждането и експлоатацията на МОК „Елаците“. Като началник на отдел „Обогатяване“ в „Нипроруда“, на него и на екипа му възлагат да направят плановото задание за новия МОК. Той вече има опита от проектирането и строителството на „Медет“. И Асен е възпитаник на Георги Павлов, който го нарича гальовно „царибродчанче“, по името на родния му Цариброд. Георги Павлов вече е министърът на химията и металургията. Според днешни оценки на работилите с него, видният етрополец е бил изключително енергичен и настойчив ръководител, пряко участващ в решаването на множество проблеми, създава „цяло поколение изявени специалисти“. Той играе главна роля при изграждане на минно-обогатителните комбинати „Горубсо“, „Медет“, „Елаците“, в строителството и модернизацията на Медодобивен комбинат „Г. Дамянов“, Комбинат за цветни метали – Пловдив, Оловно-цинков комбинат – Кърджали…
Лабораторните изследвания от „елашките проби“ се правят от Петър Щирков, ръководител на секция „Обогатяване на медни руди“ в „Нипроруда“, жена му Пенка и техни колеги, включително и руски. Те вече са участвали в разработката на схемата за медетската технология за флотация на бедна медна руда, имат принос за усъвършенстване на обогатяването и в Минно предприятие „Челопеч“. За технологията на медетската флотация и те получават Димитровска награда… Целият чувал елашка руда подлагат на обогатяване и резултатът е чудесен! Тази радост е очаквана с трепет и има особена ценност – отпадат и последните съмнения за бъдещето на „Елаците“.
Разработени са два основни варианта за контур на кариерата в зависимост от рудните запаси при открит способ за експлоатация – малък и голям. Още тогава се съблюдава прецизно основния принцип в рудодобива – за максимална ефективност на флотацията от първостепенна важност е рудата да е с едно и също съдържание на полезни и излишни компоненти за дълги периоди. И специалистите търсят начини това да се спазва още при проектиране на рудник „Елаците“. Този процес, който се нарича „шихтоване“ (равномерно смесване на рудите при добива им с цел оптимално съдържание на метал), ще да бъде най-голямата грижа на проектанти, строители, „експлоататори“ на рудника през целия негов живот до ден днешен. Всички, като се почне от геолози, маркшайдери, сондьори, багеристи, шофьори и се стигне до ръководителите на различните нива в Рудодобивния комплекс, може да се каже, че „работят за едното шихтоване“… Е, разбира се и за колкото се може повече и по-богата руда, без да се подценява откривката на нови рудни полета. Защото в някои периоди синхронът между откривка и рудодобив се нарушава в стремежа да се извади повече по-богата руда. Но всичко все пак опира до правилното планиране!
Д-р инж. Кирил Чобанов, главен проектант на рудник „Елаците“.
След като 1968-ма е одобрен подробният Геоложки доклад, 4 години Кирил Чобанов и колегите му проектират различни варианти и смятат вероятните запаси. И пак стигат до т. н. „малък контур“ с 247 млн. т запаси при 0.376% съдържание на мед. Този проект след множество обсъждания на експертни съвети и други повече или по-малко авторитетни съвещания, е приет от Министерския съвет и става закон за изпълнение. След време ще се окаже, че в него са допуснати резерви, които ще бъдат спасителни в кризисните години и това е една от възможностите рудник „Елаците“ да оцелее.
„Големият контур“ опасва запаси от 400 млн. т руда и още тогава ги включват в проекта, но те се мислят като нещо далечно и утопично – има ги, но бъдещето ще покаже дали ще се усвоят…
През 1969 г. започва форсиране на проектирането – целта е по-скоро да се стигне до работните проекти, за да се включи МОК „Елаците“ в петилетния план 1970/75 г. Ускоряват работата по Комплексния идеен проект с единна генерална сметка и отделни генерални сметки за рудника, обогатителната фабрика, водоснабдяване и хвостохранилище, пътища и гражданско строителство. Усилено проектират освен екипите на „Нипроруда“, а и на Енергопроект, Интрансмаш; Пътпроект чертае отсечката „Джурово – Доспат“ с 650-метровия тунел „Кашана“. „Главпроект“ и Проектантската организация на Софийски окръг са ангажирани с жилищно, културно-битово строителство жилищата, по едно време и със създадения през 1978 г. град Средногорие, обединяващ Пирдоп и Златица…
Тук някъде на сцената трайно се явява фигурата на мастития руски специалист Зиновий Абрамович Полуй, отговорникът от съветска страна за българските рудодобив и металургия. Той често е в България, както си спомнят съвременниците му, казват, че без него министър Георги Павлов не е взимал нито едно важно решение. Имал е достъп и до Тодор Живков, първият партиен и държавен ръководител тогава. „Още от началото всички проекти за МОК „Елаците“ – руски и български, минаваха през него, – разказва Асен Алексов, който по това време вече е главен проектант на минно-обогатителния комбинат. – На този етап бе много полезен, защото имаше голям опит и власт, мнението му се ценеше и в София, и в Москва, където е бил главен проектант в ГИПРОЦВЕТМЕТ…“
Но късметът на МОК „Елаците“ не проработва за тази петилетка, наречена VІ-та… Няма ресурси за него – финансови и човешки, затова е оставен за следващата, изпреварен от други национални обекти. Може би това е за добро, защото в онова време е надделял варианта „А“ и според него обогатителната фабрика трябва да бъде изградена край рудника.
Христо Ковачев