Геоложкото проучване

От 1950 до 1954 г. под ръководството на Михаил Константинов, Антон Ушев и Симеон Калайджиев е извършено геоложко картиране на района за търсене на полезни изкопаеми. Първите документирани сведения за находища на медна руда в местността „Елаците“ се появяват в окончателния доклад за геоложки проучвания (Симеон Калайджиев и колектив, 1954 г.). От 1959 г. до 1968 г. е проведено широко геоложко проучване под ръководството на инж. Симеон Калайджиев, за когото се смята, че е кръстил находището „Елаците“. Усилията на тези геолози пионери в суровия планински терен поставят основата за бъдещите минни дейности. През периода на проучването (1959-1967 г.) са изпълнени общо 74 000 линейни метра сондажи и 4115 линейни метра минни изработки.

Проектиране – конкуриращи се визии

Според архиви Минно-обогатителният комбинат „Елаците“ е проектиран от българската КНИППИ „Нипроруда“ (създадена през 1962 г.) в сътрудничество с московския ГИПРОЦВЕТМЕТ – Москва, с консултантската подкрепа на МЕХАНОБР – Ленинград. Повече от сто проектанти допринасят за сложното проектиране, разработвайки много варианти за разположението на рудника и обогатителната фабрика, а за тунела между тях се разказват легенди.

Двете основни конкурентни предложения са:

Вариант А: Рудникът и обогатителната фабрика да бъдат разположени в района на Етрополския Балкан, с хвостохранилище до с. Видраре.

Вариант Б: Рудникът да бъде на сегашното си място, с обогатителна фабрика и хвостохранилище в полите на Стара планина между Мирково и Златица.

Основното предизвикателство е да се определи най-ефективният начин за транспортиране на руда. Първоначалните планове предвиждат или железопътна линия през Златишкия проход, или пряка въжена линия. Тези идеи обаче се оказват неефективни. След множество дискусии в крайна сметка се приема вариант Б и се разработва революционна концепция: над 6-километров гумен лентов транспортьор, минаващ през тунел под Стара планина. Българският проектантски екип работи усърдно, за да осъществи тази амбициозна идея, така че проектът за лентата да бъде изпълним от български машиностроителни предприятия, след като тунелът е прокопан от български миньори.

Уникален и мащабен проект

Години по-късно, инж. Никола Мутафчиев, вторият директор на МОК „Елаците“, споделя: „Проектът на нашето предприятие е изключителен! И ние трябва да се гордеем, че в България бе създаден минен комплекс на европейско и на световно равнище…“

На северното било на Балкана откритият рудник започва от кота 1540 метра. Той е свързан чрез над 6-километровия тунел на гумено-лентовия транспортьор с обогатителния комплекс над с. Мирково в южните поли на Стара планина. Оттам хвостопроводът води до първото хранилище за отпадъка, което вече зеленее рекултивирано и под него е второто, работещо днес. „Това е уникално!“, ще възкликне с гордост д-р инж. Кирил Чобанов, един от главните проектанти на „МОК „Елаците“, работил всеотдайно в екипа на проф. дтн инж. Цоло Вутов за удължаване на живота на минната компания най-напред до 2021 г., след това до 2031 г. и проектите за 2041 г.

Проектът на НИПРОРУДА за МОК „Елаците“ предвижда годишен добив от 10 млн. т руда до 2006 г. Днес се добиват 16 млн. т руда годишно и животът на Елаците-Мед след присъединяването към Група ГЕОТЕХМИН е удължен с 25 години. Постига се един от най-трудните приоритети – ефективно обогатяване на все повече по-бедни руди в реално удължения живот на минната компания.

Строителството: национален приоритет

Цялостният идеен проект за МОК „Елаците“ е одобрен на 15 март 1974 г. Същата година в официален правителствен документ се казва: „МОК „Елаците“ ще бъде не само най-голямото минно-обогатително предприятие в България, но и едно от най-големите в Европа и света. В Технико-икономическия доклад и в проектите за основните обекти са приложени смели, прогресивни технологически решения…“
Строителството на комбината е включено в VІІ-та петилетка на България (1975-1980 г.). Подчертано е стратегическото значение на цветната металургия и е поставена амбициозната цел за увеличаване на производството на електролитна мед 1.5 пъти и ускорено завършване на МОК „Елаците“ за четири години.

Същинското строителство н комбината започна през 1975 г. с подготовката на площадка „Омсовата“, където с булдозери се извличат фургони за ръководството и работниците; правят се временни пътища, електро- и водопроводи… Прокопаването на тунела започна от изхода, след това миньорите започнаха да копаят от към входа. Изграждат се каскадното разположените цеховете на обогатителната фабрика над Мирково. Доклади от онова време обаче показват, че строителството в този период е изправено пред значителни закъснения поради тежките условия на надморската височина от 1500 метра на билото на Етрополския Балкан и сложността на координирането на множество изпълнители.

На 9 май 1976 г. е направена първата символична копка на рудник „Елаците“ – не с търнокоп, каквато е старата традиция, а с багера на Цветан Илиев, символизиращ началото на мащабна дейност. Първият багер ЕКГ- 4.6 и първият 27-тонен самосвал „Белаз“ са изтеглени на части по горския път върху „лодка” с булдозер ДЕТ. Акостират в местността „Пристанището“ и бързо са сглобени под припрения контрол на началника на рудника инж. Гошо Костов.

Преодоляване на предизвикателствата в строителството

До 1977-78 г. мащабът и сложността на строителството изискват тясна координация. Министерският съвет обявява обекта за национален, което означава, че правителството му придава първостепенна важност. Приема се комплексна пускова програма с цел 1979 г. МОК „Елаците“ да влезе в действие и първият меден концентрат да бъде произведен; следи се изкъсо нейното изпълнение и се предприемат мерки за справяне с неизбежните трудности.

Не изостава и Комсомолът, националната младежката организация, която на свой ред обявява МОК „Елаците“ за национален младежки обект. Това мотивира млади специалисти да заработят там, а млади художници ще направят двете пана на административните сгради на открития рудник и край Мирково.

Започват назначенията в МОК „Елаците“

В пика на строителството са ангажирани 4000-5000 работници и специалисти с всякакви професии. Кой ще управлява тази голяма и сложна система от обекти, строителни предприятия, местни и придошли специалисти и работници? Още през 1975 г. е назначен пълномощник на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет – инж. Емил Георгиев. Негов наследник по-късно става инж. Кръстьо Вълчинов. Полк. Софроний Кръстев, строителен инженер, учил в Германия, е назначен за началник за строителството на МОК „Елаците“ от страна на Главно управление на строителни войски (ГУСВ). Във върховия период на строителството строителите с пагони достигат 2000 души. Те изграждат пътища, промишлени и битови сгради на рудника, корпусите на обогатителната фабрика и пътищата около нея.

Първият директор на МОК „Елаците“ инж. Иван Захариев, който идва от мина „Чипровци“, работи с екип от опитни ръководители, дошли от МОК „Медет“. Неговата канцелария, както тогава се наричат офисите, е в къща в центъра на Етрополе, сега вече я няма. Те веднага се захващат за многото работа, която ги чака в МОК „Елаците“ – зам.-директорите по производствените и икономическите въпроси Георги Мечкаров и Иван Попов; Нено Дедев, зам.-директор на рудник „Елаците“ и Кунчо Кунчев, директор на обогатителната фабрика. От мина „Челопеч“ към Балкана се изкачва и инж. Гошо Костов за шеф на открития рудник – човекът, миньорът, директорът, който ще вгради остатъка от богатия си миньорски живот в „Елаците“.

В края на 1976 г. инж. Асен Алексов е назначен за директор на Дирекция „Инвеститорски контрол” в МОК „Елаците”. На тази важна дирекция е съдено да организира доставките на багерите, булдозерите и автосамосвалите „Белаз“, на „едрата и ситните“ трошачки, мелниците, флотационните машини и гумено-лентовия транспортьор на руда с близо 13-километровата лента в тунела под Балкана

Младите специалисти – бъдещето на „Елаците“

Сред младите специалисти на строящия се открит рудник са Виолета Борисова, която е първият главен геолог на МОК „Елаците“, а преди това активно участва в геоложките проучвания на находището и е много полезна с опита си при започване на открития рудник. Етрополецът Цено Керемидски е назначен за началник отдел „Охрана труда“ в минния комбинат.

През 1976 г. от Минно-геоложкия институт идват инженерите-маркшайдери: Емил Димитров, който е първият началник на маркшайдерския отдел на комбината, и Радка Димитрова; Цоло Вутов, Георги Абаджиев, Виктор Додов, Стойчо Минев, Юлиян Ненов, Георги Христов. „Школата Гошо Костов” възпитава младите специалисти на дисциплина и умения, необходими за работа в екстремни минни условия. Те работят на най-тежките обекти в студ и пек, за да се опънат първите руднични хоризонти като стъпала към небето. Започват корпуса на трошачката за едро трошене на рудата. Изграждат необходимите обслужващи стопанства, така че държавната комисия да приеме обектите без забележки.

Маркшайдерите са „очите на миньорите“, както ги описват тогава. От тях зависи много – те засичат хоризонтите, дават посоката за развитие на рудника според наличието на рудните полета, мерят изработеното и определят точно разположението на над 6-километровия тунел под Балкана. „Другите мерят с метри и сантиметри, а инж. Цоло Вутов – с милиметри“ – ще си спомни по-късно проектантът Кирил Чобанов. Настойчиво държи с такава точност да се измерва изработената откривка, по-късно иска точно да се изпълняват проектите и това понякога предизвиква киселите усмивки на подизпълнителите от Строителни войски. Но мърдане няма, щом той е казал…

Въпреки суровите зими и непредвидените забавяния, първият меден концентрат е произведен на 18.2.1981 г., с което се поставя началото на успешното реализиране на една десетилетна визия. Днес „Елаците“ е доказателство за българските инженерни постижения, иновации и приемственост в минната ни индустрия.

Христо Ковачев