Христо Ковачев, съвместна публикация на Goldminebg.eu и Софийски вестник
Преди да дойде „Дънди“ в Челопеч, бях свидетел как минното предприятие преживя няколко метаморфози, които в крайна сметка го доведоха до фалит. Помня как слизахме до хоризонт 320 с големия асансьор, препълнен с навъсени миньори. На забоите буреха с карети Минирондо, взривяваха и избутваха добита руда в рудоспусъци до долната галерия, където я чакаха вагонетки, а те с асансьора я качваха до обогатителната фабрика. Техника на изживяване, миньори мрачни, шефове от различни националности се сменяха, без да дадат истинска перспектива за развитие. В чакане на добрия си стопанин по едно време рудникът започна да се пълни с арсенова вода, знак, че краят му е близо…
Проф. д-р инж. Илия Гърков и инж. Цветомир Велков
Как бе изграден подземният „завод“
Канадската „Дънди Прешъс Металс“ се яви в скептичната атмосфера на недоверие през 2003/4 г., но с ясен план за изваждане на полуживото предприятие от производствената и икономическа кома. Погаси големите дългове; разработи план за спасяване и модернизация, който включваше прокарване двете наклонени галерии „Вяра“ и „Надежда“ за навлизане в дълбочина на минните работи; както и проект за достигане на 4 пъти по-голям добив и преработка на руда до 2.2 млн т годишно; важни елементи от този план бяха смяна на технологията за рудодобив от подетажно обрушаване към камерна система със запълване, както и създаването на подземен трошачен комплекс и 4-километров гумено-лентов транспортьор за извозване на рудата др. Да не навлизаме в дебрите на технологиите, но сме длъжни да кажем, че „Дънди“ извършваше макромениджмънта с прякото участие на проф. Илия Гърков и други наши специалисти, а български ръководители, инженери и работници продължават и до днес да са реалните двигатели на промените в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“.
Рудник „Челопеч“ в момента е модерен подземен „завод“ със 120 км галерии, 100% надеждно wi-fi покритие, 4 добивни сонди, 5 пробивни карети, 6 челни товарачи, 7 минни самосвали, трошачен комплекс с транспортьора за извозване на рудата и още колко системи за поддържане на оптималния работен режим. Заедно с флотационната фабрика тук работят 840 много добре платени служители… Ако използваме шаблонът, който тук е на място, „мината е на световно равнище“, в някои отношения даже над него. Затова вече стотици пратеници на минни компании го посещават, за да се запознаят на живо с иновации, каквито няма другаде под земята.
В СМАРТ центъра
Цената на възхода
Колко струва целият проект като инвестиции, без да броим усилията и напрежението на т.н. „човешки фактор“, попитах на неотдавнашната среща със столични и местни журналисти проф. д-р инж. Илия Гърков, вече старши вицепрезидент „Оперативни дейности в Европа“ на „Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор на двете добивни дружества у нас:
„За 20 години в България, сме вложили над 1 милиард и 300 млн лв, като 900 млн лв са за модернизация на предприятието в Челопеч между 2004 и 2012 г., вкл. за производство и опазване на околна среда. В „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ са инвестирани близо 170 млн. лв. за създаване на нова компания за разработка на рудник „Ада тепе“ – първият и последен засега новоизграден у нас през последните 40 години. Инвестицията в социална иновация във фонда в Крумовград за 5 млн. долара, които се разпределят като грантове за развитие на малък и среден бизнес. Такъв фонд вече работи и в Средногорието.
Благодарение на подобрените технологии и повече инвестиции в търсене, проучване и експлоатация на минните находища, ресурсите растат, но съдържанието на злато, сребро и мед в рудите пада. Разходите за производство се увеличават и това е едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена нашата минна индустрия“, продължи проф. Гърков и се аргументира, че за един линеен метър изработка на руда разходите възлизат на около 5000$. Заедно с това съдържанието на мед и злато в рудата намалява. Компанията преработва едни от най-бедните руди в света със съдържание на мед 0,86% и на злато 2,94 г/т. Концесионният договор, от своя страна, ограничава годишния добив до 2,2 млн. тона. Проблем е и забраната за преработка на челопешкия концентрат в „Аурубис България“ заради наличието на арсен, което налага транспортирането му чак до завода в Намибия. Както каза проф. Гърков, нашата руда е най-богата на арсен… Всичко това изисква компанията постоянно да въвежда политики за оптимизиране на разходите и да бъде иновативна във въвеждането на най-новите минни технологии и съвременна техника.
Интервю под земята
Главният мозък на компанията
За да се види нагледно докъде са стигнали в „ДПМ Челопеч“ е достатъчно да се влезе в СМАРТ центъра. Той наподобява зала за управление на космически полети с 3-те реда монитори с всичката необходима информация за подземния добив, флотацията и депониране на отпадъка. Както каза инж. Цветомир Велков, генерален мениджър на „ДПМ Челопеч“, „центърът обединява хора, процеси и технологии в един модерен пункт за управление и контрол, който позволява интегриране, планиране и ежедневна оптимизация в реално време. Когато започнахме работата по пилотния проект за СМАРТ центъра, много от идеите ни нямаха аналог в света и трябваше ние да ги разработваме. Всичките технологични процеси в рудника, обогатителната фабрика, хвостохранилището и сектора за запълване на камерите след добива – се виждат и управляват тук с минимално участие на човека. Примерно, в подземния трошачен комплекс и в хвостохранилището процесите са автоматизирани и има по един специалист, който трябва да действа при екстремни ситуации, ако се наложи. А чрез това куфарче се извършва дистанционно взривяванията на рудата без пряко човешко участие под земята.“
От СМАРТ центъра видяхме къде бяхме преди час, стигнали с подрусващия се бус, пълен с журналисти, облечени в миньорската екипировка с тежък самоспасител на кръста (апарат, който осигурява кислород за 30 минути); с батерия за лампата отгоре на каската; в батерията има чип, който показва къде се намира носителят ѝ под земята; още – с очила и гумени ботуши до коленете…
Бяхме преминали през строгия контрол с дрегер за алкохол, валиден за всички и изгледахме видеоинструктажа за безопасност, на който тук се държи изключително, както и на целия комплекс за охрана на труда. Първата спирка след 2 км под земята по наклонката „Надежда“ бе на новата станция за зареждане на батерии, „най-добрата подобна в света“, според финландски експерти. Както разбрахме, първият електрически челен товарач на фирмата „Сандвик“ е тръгнал от Финландия и току-що е пресякъл границата с Полша. До края на годината ще го последва и електрически камион. Тези машина са три пъти по-скъпи от масово използваните дизелови аналози и малко са фирмите, които могат да си ги позволят. Тук това се прави в интерес на „зеления преход“.
Тук ремонтират тежката минна техника
Спирки по наклонката „Надежда“
На другата спирка видяхме депото за ремонт на тежката минна техника, която се диагностицира от дистанция. Тихомир Бакърджиев, главен инженер „Поддръжка-Добив“ разказа, че всички основни машини са снабдени със система за мониторинг. В реално време се следят техните параметри и при излизане от определените граници се получава сигнал в системата за поддръжка. Данните от обслужването на машините и плановете за профилактика се следят на таблети. В момента се ремонтираха челен товарач с кофа от 7 кубика, която товари 10 т руда и тежи 43 т, а рудовозът е 40 т, който натоварен стига до 100 т. Тези подземни динозаври с невъобразимо тегло са послушни като детски играчки, управляеми дистанционно.
Най-интересната среща 490 м под земята за мен беше с умния дрон, който отдавна исках да видя. Официално го наричат „автономна летяща роботизирана система“, разработка на американския стартъп Exyn Technologies с равностойното участие на инженери от „ДПМ Челопеч“. Водещ от българска страна е д-р инж. Сергей Михалев, главен инженер „Технически служби“ в челопешкото дружеството, който ни разказа за подземната птица. Най-важната част в системата е ExynAI (Exyn Artificial Intelligence) – изкуственият интелект, уникален за световната минна практика. Самообучаващият се дрон дава възможност за навигиране в сложни минни условия без GPS покритие. Благодарение на тази технология в минното дело се получава нова висока ефективност и значително подобряване на безопасността при работата под земята. Едно от основните предимства при заснемането на големи празни пространства чрез сканиращия дрон, е пълнотата на получения облак от точки, която може да достигне до 100% покритие на добивната камера. Това е така, защото системата сканира обекта непрекъснато и от различни позиции, докато се движи. Ако досега маркшайдерите са сканирали около 50 хил. точки, летящият робот сканира 10 млн точки за „0 време“…
Д-р инж. Сергей Михалев
За демонстрация пред журналистите инж. Михалев и негов колега пуснаха дронът да излети, той забръмча и се вдигна в галерията, тръгна спокойно да лети и сканира, стигна до някъде като мигаше със зелената си сигнална лампа и се върна да кацне върху червеното килимче със знакът Н в центъра… На таблета се видяхме и ние, журналистите, сканирани в жълтите си светлоотразителни жилетки.
В центъра на вниманието на 490 м под земята
Следващата ни подземна спирка беше на 700 м под земята в забоя, където буреше пробивната карета. Видя ми се в полумрака като гигантско червено насекомо, забило двата си хобота в твърдата балканска скала. Атмосферата се сгорещи, обикновено подземният камък държи 24 градуса температура, но тук вентилацията праща свеж въздух и той се връща подгрят от работата на машината. Горе от кабината ни помаха операторът, миньор е по общо разговорно понятие, под земята повече са оператори – я на товарач, я на самосвал, я на сонда… След като са направени няколкометровите канали с яко въртене на двете грамадни бургии, следва механизирано зареждане с взрив, дистанционно взривяване от зеленото куфарче в смарт центъра и рудата е готова за изгребване с товарача и извозване със самосвала…
В забоя на 700 м под земята
Продължихме 10-километровото си подземно пътуване по „Надежда“, включихме се и по „Вяра“, като видяхме трошачния комплекс и гумено-лентов транспортьор, които в момента си кротуваха. Когато съзряхме бялото видело в далечината, като че ли на всички ни поолекна – излязохме на повърхността малко зашеметени с възвърнати усмивки, както е характерно за новопокръстени миньори…
Какво дава симбиозата между качествен естествен и изкуствен интелект
Както вече стана ясно, в СМАРТ центъра ни посрещна инж. Цветомир Велков, препълнен с информация за новостите. След като ни запозна с основните му характеристики, той обобщи: „През 2021 г. „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ встъпи в технологично нов етап на автоматизация в нашия рудник. Внедрихме умни системи, изцяло нова технология за работа с мобилно минно оборудване, наречена – tele remote управление. Заедно с дългогодишния си партньор „Сандвик“ разработихме телеуправление на два от шестте си челни товарача чрез използване на автоматизираната система Automine. Тя позволява както отдалечено, така и напълно автономно управление, като се осигурява по-висока ефективност и безопасни условия за управлението на машината в трудно достъпни места или скоро след взривяване. Намали се времето, нужно на персонала за достигане до машината и предаване към следваща смяна. Благодарение на технологиите, сто процентовото wi-fi покритие и необходимата инфраструктура под земята, днес е възможно два от челните товарачи, както и електрическата добивна сонда на 500-600 м под земята да извършват дейността си, управлявани от СМАРТ център на повърхността.
Най-новото, което правим сега, е въвеждане на дигитални близнаци на целия процес, така че да можем да решаваме по-големи комплексни задачи“, продължи инж. Велков и ни поведе към другите командни зали…
Видяхме специално обучени оператори как управляват машините дистанционно – единият от стол с два джойстика и два монитора пред себе си работеше с челен товарач на 600 метра под земя, а другият на екрана „трошеше“ дистанционно с хидравличен чук по-големите късове руда.
Инж. Цветомир Велков
Влизаме в може би най-смарт зоната – СМАРТ център „Творчество и резултати“, където всички събрани данни се анализират и структурират, така че да се извади наяве добавената им стойност. Николай Киров, директор „Оперативен дизайн“ показва на голям екран част от резултатите, характеризиращи машините и хората в рудника и обогатителната фабрика. По света подобни „големи данни“ в минните компании се оползотворяват най-много 10%, тук се целят към пълното им използване. Информация с цената на златото, защото след анализът ѝ се взимат обоснованите решения във всичките посоки за развитие на дружеството.
Всеки рудник един ден приключва живота си. За „Челопеч“ вече остарялата прогноза стигаше до 2025 г. Но заедно с добива, тук интензивно търсят нови „златни жили“ и ги намират. Видяхме визуализирани двете рудни тела в меднозлатисто, продупчени от множество галерии. Очертава се и трето, наречено „Челопеч – север“. Откриването на новото находище е резултат от дългогодишните геоложки проучвания в площ за търсене на полезни изкопаеми „Св. Петка“. Така че подземният производствен живот се очертава да продължи най-малко до 2032 г.
Когато си тръгвахме от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ си помислих, че тук нагледно показват какви резултатите дава симбиозата между качествен естествен и изкуствен интелект, включително и при добива на злато чрез обработка на големите данни. Ето този оригинален опит привлича минни специалисти от цял свят да го видят на живо.